Разположена върху площ от близо 50 дка, крепостта „Кракра“ в Перник е една от най-големите в България. Мястото на крепостта в далечното минало е било със силно стратегическо значение, като тя е служила едновременно и като укрепление, и като резиденция. Средновековната пернишката крепост Кракра носи името на българския велможа, военачалник и виден болярин Кракра, живял през втората половина на X и началото на XI век, и водил самостоятелни военни действия срещу Византийската империя. Кракра е владетел на града по време на управлението на цар Самуил, а във византийските хроники е описван като праведен и честен мъж, отлично подготвен за военни дела и нетърпящ подкупността. Кракра е възпят в много граовски народни песни. Петко Славейков пък пише епоса „Кракра Пернишки“, а патриархът на българската литература Иван Вазов поемата „Самуил, или мечтания на Перник“.
Сред краеведите има и такива, които смятат, че първообразът на много популярния в Пернишко Крали Марко всъщност е самият Кракра. Крепостта е разположена на неголямо скалисто плато на хълма „Крепок“ в югозападната част на Перник, между кварталите „Кристал“, „Варош“, „Дараците“ и местността на хълма „Кървавото“. Историците смятат, че тя е създадена след 809 г., когато кан Крум присъединява към българските земи териториите на днешна София и околностите (803 – 814 г.). Археологически проучвания установяват, че земите, дълго време преди идването на кан Крум, са били заселени от траките, като на мястото на крепостта е съществувало неголямо тракийско селище. По време на управлението на кан Омуртаг Перник се превръща в гранична крепост, управлявана от българските боляри и именно тогава са издигнати двойните стени и правоъгълните кули.
по БГНЕС, снимка и видео БГНЕС
