В миналото в Гърция са съществували инициативи за насърчаване на градските зеленчукови градини, като някои общински власти са отделяли по няколко парцела земя за хора, които искат да отглеждат собствени домати, марули и други продукти. Преди няколко дни обаче агенцията за управление на столичния парк „Антонис Трицис“ в Атина обяви нов амбициозен проект – вероятно най-големият по рода си в Гърция – който не само ще бъде от полза за жителите с ниски доходи в околността, но и ще бъде глътка свеж въздух за самия парк. Част от площта на парка от 120 хектара ще бъде предоставена на семейства, за да могат да поддържат собствени зеленчукови градини. Схемата се осъществява в сътрудничество с Атинския земеделски университет и предвижда засаждането на 10 хектара.
Ролята на университета е консултантска, като неговите преподаватели и студенти са готови да дадат съвети за това кои растения ще растат най-добре в този специфичен микроклимат. За първи път видях такива градски зеленчукови градини преди няколко години в Германия и Холандия. Първоначалната ми реакция беше, разбира се, изненада. Тези две страни, както и много други в Европа, бяха разбрали ползите от градското земеделие още преди десетилетия. Това е практика, която помага да се облекчи бремето на бедните домакинства, укрепва връзката на жителите на градовете с природата, създава зеленина, стимулира творчеството и сътрудничеството, а в някои случаи задържа по-нататъшната урбанизация. Ако експериментът в Атинския парк „Трицис“ успее, той може да послужи като модел за повече подобни инициативи. В цялата столица има много незастроени площи, които могат да бъдат добре използвани – и в много отношения това би било печелившо за всички.
по БГНЕС и „Катимерини”
