С нарастването на броя на жертвите след опустошителните земетресения в Турция нараства и политическата опасност за лидера на страната. Политиците от опозицията открито обвиняват турския президент Реджеп Тайип Ердоган за това, че страната е била зле подготвена за катастрофата, както и за бавните реакции при оказване на помощ, които според тях са се влошили поради неспособността на държавата да си сътрудничи и да координира действията си с местните власти и хуманитарните организации. Гневът се засилва, докато турският президент е изправен пред избори след три месеца, които вероятно ще бъдат най-тежката битка в 20-годишното управление на Ердоган. „Те се провалиха в това, както се провалиха във всеки друг въпрос, те не знаят как да управляват държавата“, заяви Кемал Кълъчдароглу, лидер на основната опозиционна партия CHP. „Ако има някой, който е отговорен за този процес, това е Ердоган. Това е тази управляваща партия, която в продължение на 20 години не е подготвила страната за подобно земетресение“. Начинът, по който Ердоган се справя с тази хуманитарна криза, може да повлияе на резултатите от изборите. Неуспешният отговор на тогавашното правителство на огромното земетресение в Северозападна Турция през 1999 г. беше широко разглеждан като дало възможност на партията на Ердоган ПСР да получи народна подкрепа. В четвъртък турски администратор заяви пред журналисти, че ще се справи с тази хуманитарна криза.
„Изглежда, че излязохме от предизборния период, в който бяхме навлезли. Ще разгледаме развитието на ситуацията, но в момента има сериозни трудности при провеждането на изборите на 14 май“, каза служителят. Някои опозиционни политици смятат, че изборите ще се проведат, дори и да бъдат временно отложени. Броят на загиналите в Турция нарасна до 19 388 души, а около 77 711 души бяха ранени. По-рано тази седмица Кълъчдароглу посети няколко региона, засегнати от земетресенията, където жителите се оплакаха от липсата на ефективни операции по издирване и спасяване. Критиците твърдят, че националните средства на Турция, предназначени за природни бедствия, вместо това са били изразходвани за проекти за строителство на магистрали, управлявани от приближени на правителството. В много райони сградите, които се срутиха, са построени в началото на 2010 г. или едва през последните няколко години и нормално би трябвало да отговарят на правилата за превенция на земетресенията, влезли в сила след бедствието през 1999 г. Аварийните екипи трудно достигат до някои от засегнатите райони, възпрепятствани от разбитите пътища, лошото време и липсата на ресурси и тежка техника, тъй като в някои райони няма гориво и електричество. Централизацията на турското правителство означава, че са наложени редица ограничения за работата на хуманитарните организации, което възпрепятства спасителните дейности. Някои от оцелелите разказват, че са били оставени навън при ниски температури, без храна и вода, а други съобщават, че въпреки че са чували близките си, затрупани под развалините, никой от спасителите не е дошъл да им помогне. В четвъртък, три дни след земетресенията, Ердоган инспектира някои от районите и обеща финансова помощ от 494 евро за всяко засегнато семейство, а за всички оцелели ще бъдат построени социални жилища в рамките на една година. Той също така призна, че „разбира се, е имало пропуски“, тъй като „не е възможно да бъдеш готов за подобно бедствие“, но че „нещата вече са върнати в правия път“. И отвърна на критиките към реакцията на държавата. „Някои непочтени, нечестни хора правят фалшиви изявления от рода на: „Не видяхме никакви войници или полицаи“. Нашите войници и полицаи са почтени. Няма да позволим на непочтените да говорят за тях по този начин“, каза той. Вчера, обаче, Ердоган призна, че издирвателните и спасителните операции е можело да бъдат по-бързи. „Въпреки че в момента разполагаме с най-големия издирвателен и спасителен екип в света, реалност е, че издирвателните дейности не са толкова бързи, колкото ни се искаше“, каза той. „Ще възстановим тези сгради в рамките на една година и ще ги предадем обратно на гражданите. Докато правим това, ще плащаме наема на гражданите, които не искат да останат в палатки“, добави той.
по БГНЕС и „Политико”, снимка Красмир Каракашев, видео Euro News
