Преди една година идеята ЕС да преговаря за договор за закупуване на боеприпаси щеше да изглежда абсурдна. Сега тя не само изглежда възможна, но и спешна. Това беше усещането в понеделник, когато външните министри се събраха в Брюксел. Длъжностни лица и дипломати посочиха, че въпросът е по-скоро кога и как, а не дали ЕС ще бъде упълномощен да сключва договори за боеприпаси от името на държавите от ЕС, пише „Политико”. Ако това означава „да намерим начин за общо снабдяване с боеприпаси и да позволим на компаниите да направят дългосрочни инвестиции в [отбранителния] капацитет, тогава нека го направим“, заяви пред репортери чешкият външен министър Ян Липавски.
Идеята стана актуална, след като министър-председателят на Естония Кая Калас я изложи на срещата на върха на лидерите на ЕС по-рано този месец, предупреждавайки за масово разпространените опасения, че в Украйна липсват патрони. След това висши служители на ЕС, включително председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и главният дипломат Жозеп Борел, като че ли изразиха подкрепата си с коментари през уикенда. И все пак само ентусиазмът няма да доведе до прокарване на предложението. ЕС трябва да намери консенсус по темата сред всички държави – нещо, което никога не е лесно в Брюксел. Освен това в момента блокът не разполага с официален механизъм за съвместно договаряне на споразумения за доставка на оръжие. След срещата в понеделник Борел подчерта, че бързината е от съществено значение, но призна, че министрите на отбраната ще получат конкретно предложение едва в началото на следващия месец, преди следващата среща на върха на лидерите на ЕС в края на март. „Очевидно е, че трябва да започнем процедури за увеличаване на капацитета на европейската промишленост за по-бързо и по-голямо производство“, каза той и призова страните междувременно да дарят това, с което разполагат. „Следващите седмици ще бъдат от решаващо значение“, подчерта Борел. „Скоростта означава живот.“ Този стремеж подчертава огромната идеологическа промяна, която се извършва в ЕС – проект за мир, който все повече се премества във военната сфера. Брюксел вече частично възстановява на страните даренията на оръжия за Киев – което се случва за първи път в ЕС, а Борел се намеси и в спорни теми като потенциални дарения на изтребители. Владимир Путин „успя да преобърне външната политика, политиката на отбрана и сигурността на ЕС по начин, по който никой досега не е успявал“, заяви дипломат от ЕС, който не е упълномощен да говори официално.
И така, какъв е планът?
Ето как би функционирал (поне на теория) един договор за патрони, ръководен от ЕС: Вместо всяка страна да договаря своя собствена сделка за боеприпаси, ЕС ще сключи единен договор за всички заинтересовани страни, което ще намали цената на един патрон и ще позволи на компаниите да увеличат производството си, за да посрещнат нуждите по време на война. Боеприпасите ще отидат първо в Украйна. По-късно обаче поръчките ще могат да бъдат изпращани и на държави от ЕС, които имат нужда от попълване на собствените си запаси, заявиха дипломати, като отбелязаха, че предстоящото предложение на Борел трябва да помогне за уточняването на този въпрос. Това е концепция, която се обсъжда от месеци и се появи, след като Европа осъзна, че войната изглежда обречена да се проточи дълго. През ноември Борел и комисарят по вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон написаха писмо до министрите на отбраната, в което се предлагаше мащабен съвместен план за закупуване на оръжия. Те го сравниха с пандемията от коронавирус, когато страните от ЕС позволиха на Брюксел да договори сделка за закупуване на ваксини за целия блок. Въпреки това ЕС реши да не се занимава с това предложение. И дори сега това ще отнеме време. В понеделник външните министри, които подкрепиха идеята, заявиха, че няма много време за губене. Министърът на външните работи на Естония Урмас Рейнсалу заяви пред репортери, че предложението на неговата страна предвижда ЕС да договори сделка за един милион 155-милиметрови снаряди на стойност 4 млрд. евро.
Как обаче ЕС ще направи това, остава открит въпрос.
Миналата година страните от ЕС заделиха 500 млн. евро от бюджета на блока за съвместни покупки в областта на отбраната. Но Европейският парламент все още не е финализирал плана, а някои дипломати заявиха, че окончателно споразумение не се очаква поне до май. В понеделник френският външен министър Катрин Колона предложи един от възможните варианти: т.нар. европейски механизъм за мир – парична банка извън обичайния бюджет на ЕС, която някога се е използвала за мисии за предотвратяване на конфликти и е била пренасочена към фонд за възстановяване на разходите на държавите, изпращащи оръжия на Украйна. Досега от него на страните са предоставени над 3,5 млрд. евро за покриване на разходите за даряване на оръжие. „Ще използваме – и това е новост, механизма на Европейския механизъм за мир, за да позволим директно закупуване на европейски боеприпаси за Украйна“, каза тя пред репортери. Въпреки това дипломатите твърдят, че не е взето окончателно решение. Има и други въпроси за решаване, като например дали тези съвместни покупки ще се отнасят само за боеприпаси, произведени в Европа. Дипломатите заявиха, че очакват това да е така, поне в началото. Цялата тема ще бъде поставена на дневен ред на срещата на министрите на отбраната на 8 март в Швеция, където официалните лица ще обсъдят и дали да използват Европейския механизъм за мир за инициативата. Според някои дипломати групата може да се съгласи да създаде пилотен проект за съвместни покупки в рамките на механизма. Но ако този план се провали, официалните лица са готови да разгледат по-малко общоевропейски варианти, заяви естонският външен министър Рейнсалу. „Със сигурност бихме предпочели да видим общоевропейско решение“, каза той пред „Политико“. „Но ако има случай, в който някой би се колебал по този въпрос … тогава със сигурност или механизъм за включване, или за изключване би бил тогава практичен за използване.“
по БГНЕС
