Рекордно ниските нива на дъждове и поразителната липса на сняг в Европа водят до тревожно ниски нива на реките, каналите и езерата в целия континент, а експертите предупреждават, че може да се повторят миналогодишните тежки засушавания. Пресъхналите речни корита и свитите езера обикновено се свързват с летните горещини, а не през зимата. Началото на тази година беше неочаквано сухо и част от Европа, включително централна и югозападна Франция, северна Испания и северна Италия, изпитва последиците от това, съобщи Си Ен Ен. Съществуват опасения за какво може да означава това за водните запаси. Според публикувано през януари проучване на изследователи от Технологичния университет в Грац, Австрия, които са използвали сателитни данни, ситуацията с водата в Европа става все по-несигурна. „Преди няколко години никога не бих си представил, че водата ще бъде проблем тук, в Европа, всъщност тук получаваме проблеми с водоснабдяването – трябва да се замислим за това.“, казва Торстен Майер-Гюр, един от изследователите. Франция може скоро да въведе ограничения на водоснабдяването, след като преживя най-сухия си сезон от повече от 60 години. Страната претърпя повече от 32 последователни дни без значими валежи от 21 януари до 21 февруари, заяви Симон Мителбергер, климатолог в „Météo-France“. Според метеоролога това е най-дългият сух период от 1959 г. насам. Това се отразява негативно на реките и езерата в страната, както и на почвите в страната. Сегашните нива на влажност на почвата във Франция обикновено се наблюдават едва в средата на април.
Снеговалежите също изостават. „Ситуацията в Пиренеите е близка до най-ниското рекордно количество сняг за това време на годината“, казва Мителбергер. Според изследователската фондация „CIMA“ в Алпите е имало 63% по-малко сняг от обичайното. Недостигът на сняг през зимата може да застраши водните запаси през пролетта и лятото, тъй като снеготопенето не е достатъчно за да „подхрани“ реките, изворите и езерата. Миналото лято Франция преживя най-тежката суша в историята си, но Мителбергер предупреди, че тази година „ситуацията може да се влоши, ако през следващите няколко месеца не паднат значителни валежи“. Министърът на екологичния преход Кристоф Бешу нарече зимната суша „безпрецедентна“ и предупреди, че страната е в състояние на тревога. В Италия някои от най-известните й водни басейни пресъхват. Нивата на водата в езерото Гарда са толкова ниски, че по част от оголеното му дъно може да се стигне до остров в средата, какъвто допреди няколко месеца не е имало. Във Венеция също е много по-трудно да се вземе водно такси, тъй като някои от каналите са станали твърде плитки, за да могат гондолите да се задържат на повърхността. Това отчасти се дължи на липсата на валежи. Градът, който отдавна се страхува от наводнения, сега се бори с обратния проблем. Реката По, най-дългата в Италия, има 61% по-малко вода от обичайното за този период на годината. Реката преминава през земеделското сърце на страната. Миналото лято италианското правителство обяви извънредно положение за района около река По, който преживя най-тежката суша от 70 години насам. „2023 г. току-що е започнала, но показва тревожни признаци по отношение на екстремните метеорологични явления [и] нивата на засушаване“, казва Джорджо Дзампети, генерален мениджър на „Legambiente“, италианска екологична група. През миналата година Испания преживя най-горещата си година в историята и е загрижена за водоснабдяването. „Не можем да гарантираме снабдяването с вода за питейни нужди или за икономически цели, като разчитаме единствено на дъждовете“, заяви наскоро на пресконференция Тереса Рибера, министър на екологичния преход. Страната е одобрила планове за инвестиране на около 24 млрд. долара в управлението на водите, мерки за подобряване на канализацията и пречистването и модернизиране на напояването. От 1980 г. насам средното количество налична вода е намаляло с 12%, като прогнозите са, че до 2050 г. може да има допълнително намаление с до 40%. Сухото време в Испания застрашава и ценния за страната Хамон Иберико Белота, защото малкото валежи и повишаването на температурите влияят на жълъдите, които се консумират от прасетата. Европа и преди се е сблъсквала със лятна суша, но експертите се опасяват, че сушата през последните два месеца може да е сигнал за нова реалност, причинена отчасти от повишаването на средните глобални температури. „Тези условия са били рядкост в миналото, но изменението на климата променя режима на валежите над Европа и прави тези екстремни явления по-повтарящи се и по-интензивни. Налице е нарастваща загриженост поради липсата на валежи през последните седмици, а също и предвид сушата през 2022 г. Следващите седмици ще бъдат решаващи“, заяви Андреа Торети, климатолог в съвместния изследователски център на Европейската комисия. Макар че Торети се колебае дали да приписва тези събития на изменението на климата, преди да бъде извършен окончателен относителен анализ, той заяви, че „(те) са очакван ефект от изменението на климата по отношение на по-честите и интензивни екстремни явления“.
по БГНЕС
