Учените са открили най-ранните доказателства за иновативното оръжие в древни времена: лък и стрела в Европа. Откритието хвърля светлина върху праисторическа конфронтация, в която човечеството печели триумфална победа. Степента на родството ни с неандерталците е несигурна. По-рано считани за отделен вид, сега учените все повече са склонни да ги причислят към подвида Homo sapiens. Това се подкрепя от генетичните доказателства, че неандерталците могат да се кръстосват със съвременните хора от анатомичен тип – кроманьонците. Гените на неандерталците се срещат при почти всички народи по света, с изключение на африканските. Неандерталците са доминирали в Европа в продължение на векове. Преди около 45 000 години там се появява интелигентният човек. Около 10 000 до 15 000 години по-късно неандерталците напълно изчезват, като частично се разтварят в наследниците на съвременното население. Този успех на човешката еволюция се приписва на биологични фактори, като например генетиката или развитието на мозъка. Според друга версия става въпрос за технологичното превъзходство на кроманьонците. Нашите предци са разполагали с по-усъвършенствани оръжия – лъкове и стрели, които са им позволявали да поразяват плячката и враговете от безопасно разстояние. Няма доказателства, че неандерталците са познавали каквито и да било метателни уреди.
Не е ясно кога хората са се научили да използват лък. Лъкът, тетивата и върхът на стрелата са били изработени от органични материали, които не се запазват лесно. По правило археолозите са получили само каменни върхове на стрели, например изработени от силиций. Контекстът на находките и особените повреди по предметите могат да помогнат за идентифицирането на малки върхове на стрели като част от древно оръжие. Най-старите върхове на стрели са открити в пещерата Сибуду в Южна Африка. Те са на възраст 64 000 години. В Европа първите следи от използване на лък датират от появата на разумния човек – преди 42-45 хил. години. В нова статия учените твърдят, че иновативните метателни оръжия са се появили в тази част на света десет хиляди години по-рано. Хомо сапиенс не се установява в Европа веднага. Едно от най-ранните регистрирани находища е в пещерата Мандрин в долината на Рона в Югоизточна Франция. Пласт Е, от който са извлечени кроманьонски зъб и инструменти, характерни за съвременните хора, се намира както над, така и под „неандерталските“ пластове. Възрастта на кроманьонските находки се оценява на 51,7-56,8 хил. години. Френските археолози Лор Мец, Людовик Слимак и техните колеги са изследвали повече от осемстотин каменни артефакта от пласт Е. Има 196 накрайника – следи от ударно износване, присъщи на върховете на метателните оръжия.
по БГНЕС, снимка ЕРА
