Тъй като Луната се върти за едно и също време, докато обикаля около Земята, тя винаги показва пред нас само едно и също лице. Но въпреки че Луната е „приливно заключена“ към Земята, тя продължава да се върти спрямо Слънцето. Периодът ѝ на въртене е 29 дни, 12 часа и 44 минути (толкова е и продължителността на „лунния месец“ на Земята). Така че един лунен колонист ще преживее около две седмици дневна светлина, последвани от около две седмици нощ. Земната гравитация кара Луната да се издължава леко в най-близката и най-далечната от нас страна. Гравитационните сили, които действат по различен начин на близката и далечната страна на лунната „издутина“, създават въртящ момент, който променя периода на въртене на Луната, така че той да съвпадне с периода на нейната орбита. Това е известно като „приливната блокировка“.
Разбира се, от близката страна на Луната изглежда, че Земята остава на точно същото място в небето, докато звездите изгряват и залязват – въпреки че точното положение на Земята зависи от това къде се намирате на Луната. Фазата на Земята ще се променя, както и тази на Луната, през лунния месец, но самата Земя ще се вижда да се върти веднъж за малко повече от 24 часа. Земята ще бъде напълно осветена („пълна Земя“) в средата на лунната нощ, докато при „нова Земя“ тя ще бъде почти скрита в отблясъците на Слънцето и ще показва неосветеното си, нощно полукълбо. Тъй като Земята е около четири пъти по-голяма от Луната, слънчевите затъмнения, видими на Луната, продължават много по-дълго, отколкото на Земята. Всеки път, когато хората на Земята виждат пълно лунно затъмнение, всеки, който живее на Луната, би видял пълно слънчево затъмнение.
po БГНЕС
