Русия се намира в неравностойни отношения с Китай, след като инвазията в Украйна засили придвижването към Пекин. Откакто западните страни наложиха санкции на Москва, двустранната търговия между двете съседки достигна рекордните 190 млрд. долара, а делът на руската външна търговия, извършвана в юани, нарасна от 0,5 % на 16 %. „За Русия е абсолютно критично да бъде близо до Китай, защото тя няма много търговски приятели“, заяви Елина Рибакова, заместник-главен икономист в Института за международни финанси. Руският президент Владимир Путин се подготвя да приеме китайския лидер Си Дзинпин следващата седмица. Двамата се срещнаха за последен път, когато Путин посети Пекин три седмици преди да започне кампанията си в Украйна. Връзките между двете страни са особено силни в енергийния сектор, който е силно засегнат от западните санкции. „Китай и Индия изместиха Европейския съюз като най-важния експортен пазар на Русия“ за петрол, заявиха група икономисти от Института за международни финанси.
Още един инструмент
Заедно с Турция на Китай и Индия се падат две трети от износа на суров петрол от Русия през четвъртото тримесечие на миналата година. „Китайските компании заеха нишите, които бяха освободени от западните компании, напуснали Русия“, каза Сергей Циплаков, експерт от Висшето училище по икономика в Москва. Това мнение се споделя и от Анна Киреева, научен сътрудник в престижния руски университет МГИМО. „Беше необходимо да се намерят и алтернативни източници на внос, особено на машини, електроника, различни части и компоненти, автомобили и други превозни средства“, каза Киреева. Според нея обаче повечето големи китайски компании, които са добре интегрирани на западните пазари, са предпочели да преустановят дейността си в Русия от страх от евентуални санкции. Времето ще покаже дали съюзът на удобството ще се превърне в дългосрочно устойчиво партньорство. „Путин иска да има равноправни отношения с Китай, като с брат близнак, но това не е така“, заяви анализаторът Тимъти Аш. „Русия няма друга възможност“, освен да се обърне към Китай, каза той. Темур Умаров, сътрудник в Фондацията за международен мир „Карнеги“, заяви, че икономическата стабилност на Русия „зависи от Китай“. „Това дава на Пекин още един инструмент, още един инструмент за влияние върху Русия от вътрешнополитическа гледна точка“, каза той. Кремъл обаче отрича да има каквото и да е неравенство. „В отношенията между Русия и Китай няма нито лидер, нито последовател, защото и двете страни си имат еднакво доверие“, заяви пред журналисти помощникът на руския президент Юрий Ушаков.
Конкуренти
Някои логистични проблеми възпрепятстват развитието на търговията между Пекин и Москва. Железопътните маршрути в руския Далечен изток са натоварени, каза Киреева, и тяхното обновяване ще отнеме известно време. Инфраструктурата в далекоизточните региони, включително главното нефтено пристанище Козмино в Японско море, също е претоварена. Освен това Русия е принудена да продава своя петрол на по-ниски цени от обичайните на Китай или Индия, за да запази обема на продажбите. Нейният бюджет вече усеща последиците от принудителните отстъпки. Приходите от износ на петрол са се понижили с 42% на годишна база през февруари, съобщи Международната агенция по енергетика. Наличието на по-малко партньори поставя Русия в уязвима позиция в сравнение с Китай, който остава конкурент, каза Аш. „Пекин има интерес да запази Русия като съюзник, който е независим от Запада, като същевременно му харесва Русия да бъде отслабена, за да може да се възползва от това.“ Икономическата зависимост на Русия от Китай все още е в начален етап, каза Умаров. „Но след години или десетилетия този икономически лост може да се превърне в някакъв по-голям политически лост“, добави той.
по БГНЕС и АФП
