Панагюрското съкровище е част от изложбата “Лукс и власт: от Персия до Гърция” в Британския музей в Лондон. Експозицията проследява връзката между богатството и политиката през първото хилядолетие преди новата ера, като представя ослепителни предмети от Европа до Азия. Изложбата изследва една по-сложна история – на лукса като политически инструмент в Близкия изток и Югоизточна Европа в периода 550-30 г. пр.н.е. Тя проследява как царският двор на Ахеменидите в Персия е използвал скъпоценни предмети като маркер на властта, определяйки стил на лукс, който е намерил отзвук в цялата империя от Египет до Индия. Разглежда се как източният лукс е бил възприет в ранната демократична Атина, която се е самоопределяла като заклет враг на Персия, и как той е бил адаптиран по иновативен начин, за да стане социално и политически приемлив. Накрая се изследва как Александър Велики разбива Персийската империя, за да постави началото на нова елинистична епоха, в която източните и западните стилове на лукс се сливат като част от един все по-взаимосвързан свят. В съобщението за изложбата в сайта на Британския музей изрично се акцентира на присъствието на изключителното Панагюрско съкровище от България. Подготовката за излагането на съкровището в Лондон започна още в началото на април, когато в София пристигна куратора на изложбата “Лукс и власт: от Персия до Гърция” д-р Джейми Фрейзър по покана на директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, а съкровището отпътува за британската столица. Панагюрското златно съкровище е изработено в малоазийския град Лампсак. Датирано е от края на ІV и началото на ІІІ в. пр. н. е. То се състои от девет златни съда – ритони, фиала и амфора, с общо тегло на деветте предмета 6,164 кг, изработени от чисто масивно злато с чистота 23 карата. Смята се, че е принадлежало на владетел на одрисите и е използван при извършването на ритуални действия и религиозни тайнства. Съдовете са богато украсени с митологични фигури и орнаменти. Всеки от тях е използван от траките за пиршества, за религиозни тайнства и ритуали, свързани с тракийската митология. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и два са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните има художествени изображения на митологични сцени. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и два са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните има художествени изображения на митологични сцени.
Панагюрското съкровище е открито случайно на 8 декември 1949 г. в местността Мерул в района на Панагюрище от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в града. През 1949 г. след като изваждат деветте предмета, братята Дейкови ги почистват и ги предават на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков. Съкровището е изложено за няколко дни зад витрините на хавлиената фабрика на главната улица в Панагюрище, за да го видят всички панагюрци. По това време в музея към читалището работи и археологът Петър Горбанов, завършил във Виена, който съобщава за откритото съкровище на директора на Пловдивския исторически музей. Златните съдове са предадени в Пловдив и няколко месеца съкровището е изложено в музея. През 1974 г. е преместено в София, като първоначално се съхранява в Националния археологически институт с музей при БАН, а по-късно в Националния исторически музей. През 2012 г. в Панагюрище е изградена специална зала-трезор в Историческия музей в града, в която да бъде излаган оригиналът на съкровището. Официално е открита на 16 април 2012 г. В мултимедийното пространство към залата-трезор има карта на света, на която са посочени държавите, в които Панагюрското златно съкровище е било излагано. Най-много е показвано в Япония, в почти всички европейски страни, няколко пъти в САЩ. Изработени са две златни копия на съкровището от 22-каратово злато. Едното е дарено на Националния исторически музей, за да бъде експонирано там, когато отсъства оригиналът, а другото копие да бъде на постоянна експозиция в Историческия музей в Панагюрище. Макар съкровището да е познато с името на града, където е открито – Панагюрище, то се съхранява в Националния исторически музей в София. Всяка година, поне за месец, оригиналните златни предмети се експонират в залата-трезор в Панагюрище. През 2015 г. Панагюрското златно съкровище бе изложено в музея Лувър в Париж в експозицията „Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България“.
