Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ откри три остатъчни диска около ярката звезда Фомалхаут, пише в публикация на сп. „Нейчър астронъми“. Последните десетилетия изобилстват от вълнуващи открития на планети, които обикалят около различни звезди извън нашата Слънчева система. Планетите обаче не дават пълна представа за сложната рамка, която съществува около звездите, пропускайки компоненти като поясите от скалисти и ледени отломки, обикалящи около нашето Слънце. Учени в понеделник представиха наблюдения на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, разкриващи нови подробности за подобни характеристики около ярката звезда Фомалхаут в нашата галактика Млечен път. Наблюденията на три концентрични прашни пояса от отломки около Фомалхаут предоставят най-пълния изглед до момента на подобни структури извън нашата Слънчева система. Фомалхаут, една от най-ярките звезди в нашето нощно небе и най-ярката в съзвездието Южна риба, се намира на 25 светлинни години от Земята. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година, и се равнява на 9,5 трилиона километра.
Астрономите за първи път откриват единичен пояс от отломки около Фомалхаут през 1983 г. Наблюденията на „Джеймс Уеб“ разкриват два допълнителни пояса по-близо до звездата – ярък вътрешен и тесен междинен. Трите пояса изглежда са населени от обекти, известни като планетезимали. За някои от тях се смята, че се свързват в ранната история на звездна система, за да формират планети, докато други остават под формата на отломки като астероиди и комети. „Подобно на нашата Слънчева система, други планетарни системи съдържат дискове от астероиди и комети – остатъци от планетезимали от епохата на формиране на планетата, които непрекъснато се раздробяват до миниатюрни частици чрез сблъсъци“, казва астрономът и водещ автор на изследването Андрас Гаспар от университета на Аризона. Звездата Фомалхаут е 16 пъти по-ярка от Слънцето и почти два пъти по-масивна. Тя е на около 440 милиона години или по-малко от една десета от възрастта на Слънцето, но вероятно е преполовила жизнения си цикъл. Трите пояса се простират на 14 милиарда километра от Фомалхаут, което се равнява на около 150 пъти разстоянието от Земята до Слънцето. Въпреки че около ярката звезда все още не са открити планети, изследователите допускат, че поясите са се появили под въздействието на гравитационни сили, упражнявани от невидими планети. В нашата Слънчева система има два такива пояса – главният астероиден пояс между скалистата планета Марс и газовия гигант Юпитер и поясът на Кайпер отвъд ледения гигант Нептун.
снимка НАСА, ЕКА, Канадска космическа агенция
