Очите на Бога - снимки и видео

Проходна е една от най-известните пещери в България, намираща се в непосредствена близост до с. Карлуково, емблема на Карлуковския карстов район.

Пещерата е леснодостъпна и проходима през всички сезони от годината. Точно над нея минава пътят, свързващ Карлуково с гара Карлуково, Националния пещерен дом, пътната инфраструктура на първия български геопарк „Искър – Панега“ и гр. Луковит. Съществува изцяло ремонтиран път в посока Карлуково, започващ от село Румянцево, както и от съседните села Петревене и Беленци.

Това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина от 365 метра и с височина на сводовете от 56 метра. Вследствие на денудационните процеси и ерозията, причинена от просмукващите се води, в тавана се е образувал феноменът „О̀кната“ („Комините“), погрешно наричани „Очите на Бога“ – два огромни, почти еднакви по големина отвора с формата на очи. Погледнати както отдолу, така и от височина те изключително много наподобяват очи, които сякаш се взират в посетителите. Внушителният ефект от навлизащата през тях светлина се наблюдава във вътрешността на пещерата, естествено осветена от причудливите огромни образувания, тъй като денивелация между двата входа е голяма, а дневната светлина отвън навлиза предимно през „О̀кната“.

Проходна представлява пещерен коридор – грандиозен скален мост, чиято посока е ориентирана от изток към запад. Образувал се е в края на кредния период преди 66 – 68 млн. години. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под нивото на пещерата. Вследствие на активните карстови процеси, характерни за този период, сеизмичната активност и речната дейност, пещерният карстов коридор е бил прекъснат и тази част остава отделена. В структурно отношение пещерата се състои предимно от светлобежови до бели здрави, масивни органогенни варовици (в тях има добре запазени вкаменелости от черупчест детритус, бризои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и амонити – по-силно изразени в западната част на геоложкия феномен). Дебелината на скалните пластове варира от 10 до 50 м.

През 1962 г. е обявена за природна забележителност.
В пещерата са снимани десетки български и чуждестранни филмови продукции, сериали и видеоклипове, част от които са „Време разделно“, „Борис I“, френската мащабна продукция Vercingétorix: La Légende du druide roi, американският The Way Back, съветско-българският филм „По следите на капитан Грант“, телевизионният сериал „Шменти Капели: Легендата“, клипът към песента на Миро „Върха на планината“ и др.
Посещавана за снимки от актьорите Ед Харис, Колин Фарел, Кристоф Ламбер, Стефан Данаилов, Мая Бежанска и много други.
Пещерата се превръща в емблема на българската природа, като нейният „поглед“ е все по-често срещан в рекламни видеоклипове и материали.
По време на геоложка студентска експедиция „Искърски пролом 2008“ пещерата е оценена като геотоп с национална значимост, съгласно критериите на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България.
Според археолозите в дълбока древност пещерата е била важен окултен обект за местните жители, където са се извършвали различни ритуали. На 21 март, когато е пролетното равноденствие, се е извършвал ритуал за плодородие. В този ден през вътрешността на пещерата преминава слънчев лъч, който я огрява под специфичен ъгъл.
По време на бомбардировките през Втората световна война местните жители се укривали в пещерата.
Проходна е една от малкото пещери, в които се практикуват пещерни бънджи скокове.