Изложбата „Интерференции“ на Никола Грозданов създава пространство на условни възприятия. Позовавайки се на мисловния експеримент „Стаята на Мери“, авторът изследва съответствието между функционалността на човешкото съзнание и реалността, в която то съществува. Експериментът описва Мери, която живее в изцяло черно-бял свят. В този свят тя има широк достъп до научните характеристики на различните цветове, но няма възможност да ги възприеме с очите си. Мери е научила всичко, което може да се научи за цвета, но никога не го е виждала. Централният въпрос в експеримента е дали Мери ще придобие нови знания, когато излезе извън безцветния си свят. Експериментът има за цел да се противопостави на физикализма, според който Вселената, включително всичко, което е умствено, е изцяло физическа. В стаята на Никола Грозданов физическите обекти са стъклено-метални, изработени изцяло ръчно от него, а техният цвят е условен, защото той зависи от светлината, която се намира вътре в тях. Светвайки за кратко, тя зарежда пигментите, заедно с които стъклото е изпечено, като така те самите започват да светят, когато тя изгасне. Единствено изпълнявайки конкретните условия, тяхната светлина успява да се материализира в пространството. Със своята овална, но неправилна форма, те се появяват за кратко, докато зарядът им не свърши, подобно на сигнали между синапсите в мозъка. Тези условия препращат към неписаните правила между зрителя и обекта на изкуството. Те са нещо като своеобразен „договор“. Ако първата страна успее да ги изпълни и да ги представи във физическия свят, тогава и зрителят може да успее да ги види. Но тяхното истинско възприятие идва след това; то не е продукт на физическия свят, то е просто негово следствие. И отново, както и за света на познатото, тяхната истинска същност е нефизическа, а тяхното истинско възприемане – априори условно.
В този смисъл обектите в стаята създават една затворена система на взаимодействия. Пространството се превръща в експериментална площадка на смислови интерфериращи връзки – между физическата предопределеност на битието и нефизическия му отпечатък в човешкото съзнание, между истината и нуждата, между липсата и присъствието. В проекта „Мисловен експеримент“ авторът работи с гл. ас. д-р Тина Ташева и доц. д-р инж. Албена Йолева, преподаватели в ХТМУ, София, катедра „Технология на силикатите“. Авторът изказва благодарности на Тихомир Данчев от Omega Light за помощта с осветителните тела, Петър Мануилов от Лукс Нокс за помощта при боравенето със светещите пигменти, както и на Михаела Каменова за помощта при работата с метал. Никола Грозданов (р. 1988 в София). Живее и работи в София. Придобива образователно-квалификационна степен Магистър (2014), специалност „Стенопис“ в НХА, София. Специализира изящни изкуства в Глиндор, Уелс (2011). В периода 2017-2021 живее и работи на остров Мурано, Венеция, като колаборатор в студио за съвременно стъкло. Номиниран за Наградата „База“ (2023) и Наградата за млади автори „Миланско стъкло“ (2022). Организирал е самостоятелна изложба „Знам защо пее птицата в клетка“ (2021), галерия Heerz Tooya, Велико Търново. Участва в групови изложби, сред които: „Изложба на номинираните художници за наградата за съвременно изкуство База“ (2023), СГХГ, София, куратор Марина Славова; „Emergencies, Refractions, Reflections“ (2022), Архив Емили Харви, куратор Роберто Мастрояни, Венеция; „Международно биенале на стъклото“ (2023 и 2021), Национална галерия Квадрат 500, куратор Константин Вълчев, София; „MilanoVetro – 35“ (2022), Кастело Сфорцеско, Милано. Произведенията на Грозданов са социално и политически насочени. Работи в техниката на витража, лятото стъкло, фюзинга и ситопечата. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма„ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ“
