В Кападокия има близнаци на Перперикон, това са скалните градове Учхисар и Ортахисар, обявява проф. Николай Овчаров. От Кападокия произхождат живелите през ІV в. главни отци на християнството – Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски. Те са първите, формулирали християнския символ на вярата , и неслучайно се изобразяват в олтара на всяка православна църква. Те са една от причините, централната част на Кападокия да се превърне в място за отшелничество и мистицизъм, разказва изследователят. „Създадените от природата причудливи форми отдавна са направили впечатление на хората. Меките туфи пък са особено податливи на обработка, което е позволило в тях да се издълбават помещения за живеене, които с вековете са се превърнали в цели градове. Една от главните ми задачи е да видя тези странни селища, представляващи важни аналогии за изучаването и на нашия скалния град Перперикон“, казва проф. Овчаров. По думите му в южната част на Кападокия има три такива надземни укрепени града. Днес те са известни с турските наименования Башхисар (Главният град), Ортахисар (Средният град) и Учхисар (Крайният град). Според наличните данни скалните изсичания там датират още от хетския период и продължават до османското нашествие. Разцветът е във византийската епоха, когато са превърнати в яки крепости. Най-голямата – Башхисар, в околностите на днешния Ургюп, почти не е запазена. Учхисар и Ортахисар са разположени в центъра на съвременните едноименни села. Едната се намира върху 60-метрова канара, а другата е на по-висока – 86 м. Тези масиви са подобни на пчелни кошери и са буквално надупчени като швейцарско сирене с множество стаи, зали, коридори и проходи. Неволно ми се появява асоциацията с кошер, в който вместо пчели са живели хора, разказва проф. Овчаров.
По думите му отчетливо са видни отделните етажи, на които е кипял живот. Видими са стаите за спане, кухните, резервоарите за събиране на ценната дъждовна вода, каменните преси за правене на вино (шарапани). Между отделните помещения са водели стълбища, а в най-високата част личат следи от крепостните съоръжения. Всичко това е много интересно за мен, защото обяснява доста загадки и на скалния град Перперикон, коментира ученият. „Но Кападокия не е известна само с извисяващите се към небето природни каменни изваяния. Само за нея са характерни подземните градове, които често въобще не личат на повърхността. Най-известен е Деринкую (от турски – дълбок кладенец) – древно многоетажно подземно селище в община Деринкую, вилает Невшехир. На дълбочина той достига до около 60 м и според изчисленията е побирал до 20 хиляди души едновременно заедно с домашните животни и хранителните запаси. Доскоро Деринкую се смяташе за най-големият разкрит подземен град в Турция“, разказва проф. Овчаров. При обиколката си той изследва и идентифициран съвсем наскоро паметник. „При разрушаването на изоставени къщи в краен квартал на днешния Невшехир през 2013 г. строителни работници попадат на входове, водещи в истински лабиринт от издълбани в масива стаи и тунели. Проектът е замразен и градските власти викат археолози и геофизици, които започват проучването“, разказва проф. Овчаров. Той цитира кмета на Невшехир – Хасан Унвер, според когото „първата следа за произхода на подземната мрежа е открита в древни документи, които описват 30 големи тунела за водоснабдяване“. През 2014 г. учените започват да разкриват системата от жилищни помещения, разположени на множество етажи. Освен стаи за спане, в града през древността е имало кухни, винарни, параклиси, стълбища и работилници за производство на маслени лампи. Археолозите намират артефакти – воденични камъни, каменни кръстове и керамика. Анализът показва, че градът е използван от жителите си най-активно от ранновизантийската епоха до османското завоевание. До днес археолози и геофизици са извършили систематично проучване на площ от 4000 кв. км. Съвременните методи на сеизмична томография позволяват да се определи, че общата площ на подземния град може би е надхвърляла 460 000 кв. м, а тунелите вероятно са слизали на дълбочина от 113 м в земята. Ако тези измервания се окажат верни, тогава рекордът за подземния град Деринкую ще бъде счупен, коментира проф. Овчаров. Подобно на Деринкую, подземният град Невшехир е бил оборудван със система за водоснабдяване и опресняване на въздуха, което позволявало на хората да живеят там за доста дълъг период от време. Историците предполагат, че ако надземният град е бил заплашен от превземане, жителите са вземали добитък и провизии и се зазиждали с каменни плочи в подземните пещери, оставайки там, докато опасността отмине.
снимка проф. Николай Овчаров
