Учени смятат, че са успели да открият на какво се дължи умението на китовете да пеят достатъчно силно, за да могат песните им да се разпространяват в океана. Досега механизмите за това бяха загадка. Изследователи от университета на Южна Дания твърдят, че са успели да разкрият тайната и тя се дължи на специална гласова кутия – нещо, което не е наблюдавано при други животни. Експертите обясняват, че откритието, макар и основано на твърде малко данни, за да бъде окончателно, ще насочи бъдещите изследвания към начина, по който китовете общуват, отбелязва Асошиейтед прес. В статия, публикувана в списанието „Нейчър“, Коен Елеманс от университета на Южна Дания и колегите му изследват ларинксите на три мъртви кита, изхвърлени на брега. Проучваните екземпляри са представители на три вида – гърбат кит, малък ивичест кит и сейвал. В лабораторията учените пускат въздух през ларинксите при контролирани условия, за да видят кои тъкани могат да вибрират. Изследователите създават и компютърни модели на издаваните звуци от китовете сейвал и ги сравняват със записи на тези представители на вида, но направени в дивата природа. Прародителите на китовете са обитавали сушата преди около 50 милиона години, преди да се преместят във водата. Според Елеманс в продължение на десетки милиони години те са адаптирали гласовите си апарати, за да издават звуци под вода.
За разлика от хората и другите бозайници, беззъбите китове нямат и гласни струни. Вместо това в гласовите им кутии има U-образна тъкан, която позволява да вдишват огромни количества въздух. Те разполагат и с голяма „възглавница“ от мазнини и мускули, която не се среща при други животински видове. Китовете пеят, като притискат U-образната тъкан към тази мастно-мускулна възглавница, казва Елеманс. „Това е най-изчерпателното и значимо проучване до момента за това как беззъбите китове издават звуци – дългогодишна загадка“, каза Джеръми Голдбоген, доцент по океанология в Станфордския университет, който не е участвал в новото изследване. Той отбеляза, че има още какво да се проучва, „като се има предвид изключително разнообразния акустичен репертоар“ на китовете. Известно е например, че гърбатите екземпляри създават сложни песни, които пътуват през океаните. Колкото и силни да са песните на тези бозайници, компютърните модели показват, че гърбатите и сродните им видове не могат да издават звуци, по-силни от тези на корабите, отбелязва Елеманс. „Те наистина са засегнати от шума от корабоплаването и това значително намалява способността им да общуват“, казва той. Тъй като някои китове пеят като сигнал за чифтосване, прекъсването на тези песни от корабоплавателната индустрия е потенциално обезпокоително, казва Майкъл Ноад, директор на Центъра за морски науки към университета на Куинсланд в Австралия. Той също не е участвал в проучването, публикувано в „Нейчър“. „Популациите китове, които са разпръснати, както е при сините китове, могат да не успеят да си намерят партньори в шумна океанска среда“, каза той, като отбеляза, че видове като гърбатите, които се събират на големи групи, е по-вероятно да не се влияят толкова от подобно шумово замърсяване. Изследваните гласови кутии на китовете са от млади екземпляри, а не от възрастни мъжки, които пеят. Поради тази причина експертът по тези морски бозайници Джой Рейденберг обясни, че са необходими допълнителни експерименти с възрастни мъжки, за да се потвърдят резултатите. Но Рейденберг, която работи в Центъра по анатомия и функционална морфология към Медицинското училище „Айкан“ в Ню Йорк, отбелязва, че лабораторните изследвания вероятно са най-близо до това да възпроизведат начина, по който пеят китовете. „Тъй като никога няма да можем да направим това с диво животно, тези експерименти са следващото най-добро нещо“, допълва изследователката.
