Основният проблем на българистиката е разпокъсаността на всички институции. Това заяви проф. Магдалена Панайотова. По думите й до известна степен и на желанията на министерство, университети, училища да правят различни неща, които понякога се дублират, но няма съществуваща такава мрежа. „Ако няма мрежа, ако ние не успеем да разработим тези програми, за които говорим за обучение, ако не успеем да направим така, че да съберем и подпомогнем чуждестранната българистика, мисля, че нищо няма да се получи. Както знаем делото на български език е дело на българите. Няма кой друг да го направи“, смята още проф. Панайотова. “И в това отношение искам да споделя, че всички колеги казват колко активни са например македонските посланици в другите държави, например в Катовица – Полша, в Братислава, Словакия и така нататък, те непрекъснато се опитват да изместят българския език и да бъдат открити лекторати по македонски език и култура. И в това отношение, ако ние не сме активната страна като държава, като преподаватели като нация, въобще мисля, че лекторатите ще се закриват все повече и повече. Само за сведение, преди няколко десетки години лекторатите са били около двеста по български език и култура зад граница, в момента са тридесет и осем, и дори не всички те се запълват с желаещи преподаватели, които да отидат и да преподават.“
Тя смята още, че българската държава трябва да измисли награди или номинации за хората, които години наред се борят за български език и култура по света. „Ако те нямат стимул да го учат да го завършат, не бъдат поканени, да кажем не бъдат привлечени от различни събития от млади лектори, от идеи, инициативи на българската държава. Просто те ще отидат и ще се запишат в някой друг език. Да кажем хърватски или македонски или нещо друго. Така че тука има много неща, които да се направят и съвета за чуждестранна българистика, министерството на образованието. Разбира се, всичките институции на културата трябва да работят в съдружество и трябва да има една организация, която на практика да подпомага и подкрепя, не просто да дава идеи, но да има целенасочени действия за затова“, смята още проф. проф. Магдалена Панайотова. По думите й трябва да се инициира създаването на един нов орган такъв, какъвто в момента няма, и който имаше преди, като центъра по българистика. „Защото сега има центрове в отделните университети някъде не навсякъде, но пак казвам това е работа на парче, ако не говорим за това. Че тази мрежа трябва да продължи след системата, която в момента формираме с развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина. Всичко това ще остане на книга и борбата за кирилицата и борбата за българския език и желанието ни да имаме повече хора, които не просто ще бъдат обучавани от българските училища в чужбина, но ще достигнат и до висше българско образование.“, смята още проф. Магдалена Панайотова.
