Некрополът във Варна, гробище от 4660–4450 г. пр. н. е. на българското черноморско крайбрежие, е дом на най-старите златни предмети, за които се знае, че съществуват. Варненският некропол, известен още като Варненските гробища, е значимо гробище в западната промишлена зона на града и се счита за един от най-значимите праисторически археологически обекти в целия свят. Той е продукт на халколитната (медна фаза) култура Варна, продължила преди 6000-6500 години. Според археологията на България във Варненския некропол са открити общо 294 гробници, съдържащи около 3000 златни артефакта. Въпреки факта, че са открити множество елитни гробници, гробница 43 се откроява от останалите. Скелетните кости на висок мъж, който изглеждаше като монарх или лидер, бяха открити от археолози. Златното съкровище във Варна е открито по невнимание през 1972 г., докато теренът се подготвя за фабрика за калай, когато 22-годишен багерист на име Райчо Маринов изкопава множество артефакти и ги транспортира до дома си. Няколко дни по-късно той взе решение да се свърже с някои близки археолози и да ги информира за находката. Впоследствие по време на разкопките бяха открити 294 калколитни гроба на некропола. Гробниците от медния период, където е открит златният тсус на Варна, имат радиовъглеродни дати, които ги поставят между 4560 и 4450 г. пр.н.е.
Неолита и халколита в съвременна България и останалата част от Балканите, Долен Дунав и западното крайбрежие на Черно море са мястото, където за първи път се е появила древната европейска човешка цивилизация и е произвела всички тези странни тсуси. Някои учени наричат тази древна цивилизация „стара Европа“. Несъмнено от Провадия-Солницата („Солен кладенец”) се е транспортирала каменна сол, според откритията от некропола, което също предполага, че варненската култура е имала търговски връзки с далечни райони на Черно море и Средиземноморието. Смята се, че средиземноморското мекотело Спондила миди, което е открито в гробниците на Варненския некропол и други халколитни обекти в Северна България, също е служило като форма на валута в древността, според археолозите. Археолозите смятат също, че Балканският полуостров (Югоизточна Европа) е имал формата на държава и царска институция още от медната епоха, тъй като няколко от разкритите гробници съдържат значителни количества злато. С общо тегло от 6,5 кг, повече от 3000 златни артефакта в пивоварната Gold Esu са класифицирани в 28 различни разновидности. Както беше посочено по-горе, гроб №. 43 в централната част на Варненския некропол е мястото на един от най-интригуващите описи. Съобщава се, че е висок между 1,70 и 1,75 метра (5 фута 6 и 8 инча). Тъй като гробът му е съдържал повече от 1,5 кг злато, археолозите предполагат, че той е бил погребан заедно с други забележителни членове на своята общност, най-вероятно монарх или крал.
