Годишната инфлация у нас да следва тенденция към плавно забавяне през втората половина на годината, прогнозират от БНБ в брой 2 на тримесечното си издание „Икономически преглед“ от тази година, публикувано на интернет страницата на централната банка. Очакваните темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция в условия на недостиг на работна сила ще продължат да са фактори с проинфлационно влияние върху крайните потребителски цени, се посочва в анализа. В документа се отбелязва, че годишният темп на нарастване на ХИПЦ (хармонизирания индекс на потребителските цени) се забави до 2,8 процента през юни, за което допринася най-вече формирането на базов ефект от високите темпове на нарастване на потребителските цени през 2023 г. главно в групите на услугите и храните. Проинфлационни фактори, произтичащи от вътрешната макроикономическа среда, продължиха да бъдат нарастването на разходите за труд на единица продукция и запазващото се силно потребителско търсене. В резултат на това най-висок положителен принос за общата инфлация през юни имаха услугите, стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия, следвани от хранителните продукти, се отчита в анализа.
Изданието на БНБ представя информация и анализ на динамиката на потоците по платежния баланс, паричните и кредитните агрегати, връзката им с развитието на реалната икономика и влиянието им върху ценовата стабилност. Процесите и тенденциите при международната конюнктура също са обект на анализ, тъй като българската икономика е под прякото им въздействие. В този брой са използвани статистически данни и информация, публикувани до 15 юли, а описаните очаквания за икономическото развитие в България в краткосрочен план (до четвъртото тримесечие на годината) са базирани на макроикономическата прогноза на БНБ, изготвена към 26 юни, обясняват от банката. През първото тримесечие на тази година реалният БВП на България се повиши с 0,4 процента спрямо предходното тримесечие, като на годишна база растежът на икономическата активност се ускори с 0,1 процентни пункта и възлезе на 1,9 процента, се отбелязва в документа. По елементи на разходите за крайно използване основен положителен принос за годишния растеж на реалния БВП за този период имаше вътрешното търсене, следвано от нетния износ, докато приносът на изменението на запасите беше отрицателен. Брутната добавена стойност се повиши на годишна база с 3,3 процента през първото тримесечие, което се дължеше на секторите на услугите, промишлеността и селското стопанство. Данните от националните сметки отчетоха повишение на заетостта от 0,7 процента на годишна база благодарение най-вече на сектора на услугите, а недостигът на работна сила в страната продължи да се увеличава и да оказва натиск за повишаване на заплатите в реално изражение, се посочва в анализа.
