„Дяволското гърло“ е разположена в Триградското ждрело в Родопите, на 1,5 km. северно от с. Триград. Името на пещерата идва от формата на бившия й вход, който наподобява главата на дявол. В миналото са я наричали Клокотник – вероятно от чуващия се на входа на пещерата грохот на течаща вода.
За „Дяволското гърло“ има много легенди още от времето на траките. Според най-известната тях, Орфей се е спуснал в подземното царство на Хадес тук, за да спаси любимата си Евридика.
Предполага се, че „Дяволското гърло“ е формирана след пропадане на масивни земни пластове. Основната ѝ част представлява огромна зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Други смятат, че пещерата се е формирала от пропадащата под земята от 42 m височина река, образувайки огромна кухина. Дължината ѝ е 110 m., ширината 40 m., а височината ѝ достига до 35 m. На практика това е най-голямата пещерна зала, след входната зала на „Деветашката пещера“. Изчислено е, че може да побере катедралата „Св. Александър Невски“ в София.
Дължината на пещерата е 1 km., а маршрутът за туристи е 350 m. Температурата е постоянна и е около +8 °C.
В „Дяволското гърло“ се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m. През нея се достига до основата на водното течение. а 301 стъпала нагоре извеждат до повърхността, покрай подземния водопад до стария вход . На 400 m. от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е над 150 m., а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново в Триградското ждрело.
Първият опит за проникване в „Дяволското гърло“ е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.
„Дяволското гърло“ е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88.
