Защо България не улесни получаването на българско гражданство за българите от Западните покрайнини? Трябва да се минава една трудна мъчителна процедура за 3 – 4 години за гражданство, което ти си го имал – ако не ти, то твоите предци, пита Александър Димитров, основател на Сдружение „Глас“ в Босилеград – една от двете общини в Сърбия, в които живее признатото в Конституцията на Сърбия българско малцинство. Преди 101 години – на 27 ноември 1919 се подписва Ньойския договор, който откъсва българите от Босилеград и Цариброд от България.
„Унгария е направила така, че процедурата за унгарците от Воеводина (района в Сърбия, където живее унгарското малцинство) трае 6 месеца. По отношение на капиталовложенията – Унгария дава 160 млн евро за малък и среден бизнес на унгарците във Воеводина, за да може да ги запази на териториите, където са,“ разказва Александър Димитров. А българското малцинство непрекъснато мигрира и от 120 000 преди век, вече е по-малко от 20 000. Същевременно Унгарският футболен съюз инвестира 12 млн. евро в Сента – в отбор, който се състезава и има успехи в Сръбската лига. 10 пъти по-малко да направи за нас българската държава – ще бъде добре, заявява Александър Димитров.
„Имам информация, че унгарската държава изкупува къщи със земя във Воеводина и ги дарява на млади унгарски семейства, за да ги задържи във Воеводина.
Унгарците и сърбите вече 7-8 години се събират и заедно отбелязват неприятните дати от историята. А ние не можем да направим една паметна плоча за загиналите от нашествието на Коста Печанац босилеградчани – факт, неоспорен от Сърбия (б.р. – 16 май 1917 година, при което освен над 30-те жертви има 317 изгорени къщи). Една паметна плоча с изписани имената на убитите над 30 жени, деца и възрастни хора стои в последните години в сградата на Културно-информационния център в Босилеград и чака,“ разказва Александър Димитров. Вижте още от разказа му – във видеото.
Още по темата:
