Църквата в с. Извор край Босилеград е уникален паметник, но запада. Има само три такива в България, едната от които – в Банско, разказва Александър Димитров от Босилеград. По линия на трансграничните проекти с еврофинансиране има огромни възможности, но има политици, които не припознават смисъла на тази програма. А вече сме в четвърти програмен прозорец. И така става, че печелят предимно общини във вътрешността на Сърбия и България, като Сурдулица, Ботевград и др., а не крайгранични. А това са средства, които могат да съживят най-бедните две общини в Сърбия – общините, населени с българи – Босилеград и Цариброд.
Един добър пример е църквата в с. Извор, която е оставена на произвола на времето. Ако не се вземат мерки, се страхувам, че и нея ще я изгубим. Благодарение на местни българи от Босилеград тя беше припокрита, за да се съхрани за известно време, но ако не се намерят сериозни средства, а те могат да бъдат намерени точно по тази програма, тя ще западне, вместо да превърнем това китно село и тази църква в магнит за туристи от София и Югозападна България – разказва на Александър Димитров, основател на Сдружение „Глас“ – Босилеград, за трудностите на българското малцинство в Сърбия – 101 години след Ньойския договор, който ги отделя от България.
Църквата е построена точно по времето, когато е строена и идентичната църква в Банско – 1833 – 1835 година. Построена е върху основните на предишна църква, каквото ограничение е имало тогава в Османската империя. Била е украсена с десетки икони – дело на майстора на Самоковската школа Димитър Зограф – по-голям брат и учител на Захарий Зограф. По времето на комунистическа Югославия външните стенописи са варосани – нещо, което не се е случило дори по време на османското робство. Заедно с градежа на църквата се открива и килийно училище и така тази църква става духовно-просветен център на българите от този район.
Вижте 3 част на разказа на Александър Димитров за Западните покрайнини.
Още по темата:
