Преди 40 години един от най-известните хора на планетата, Джон Ленън, умря, за да се роди легендата му. Убийството на Джон Ленън е от онези събития, които карат хората след години да си спомнят какво са правили в този момент, къде са били, когато са научили новината. През 1980 г. светът беше разделен от Желязната завеса, но шокът и скръбта от смъртта на Ленън обедини хората, а в България започна традицията на 8 декември млади хора да отбелязват годишнината на стената на софийския Нотариат.
При днешното свръхпроизводство на знаменитости от най-различен характер Ленън си остава икона и своенравен символ на бунта, а песните му съпътстват младостта на нови и нови поколения. Безброй млади хора са навлезли в музиката, питайки се в коя от песните на „Бийтълс“ е по-отчетлив почеркът на Макартни и в коя на Ленън.
За живота и смъртта на Джон Ленън са създадени безбройни биографии, документални филми и изследвания. Всички те улавят противоречиви парчета от мозайката, съставляваща личността на Ленън. Но както самият той казва в едно интервю: „Най-хубавите неща на „Бийтълс“ са създадени в студиото след изключването на рекордерите.“ През 70-те години Ленън се превърна в емблема на движението за мир и това – за добро или лошо – не се е променило до днес. Оръжията, технологиите и средствата се промениха за 40 години, а мирът е все същият идеал, на който трябва да дадем шанс.
