На 15 декември се навършват 140 години от рождението на бележития български езиковед академик Стефан Младенов. Той е роден през 1880 година във Видин. Член е на академиите в Санкт Петербург, Краков, Прага, Лондон и Берлин. Автор е на 1100 научни труда в областта на езикознанието и по литературно-исторически въпроси. В семейството на Евгения и Младен Стоянови във Видин той е първородният им син. По-късно се раждат още петима синове и една дъщеря. Двама от братята на акад. Стефан Младенов учителстват, двама работят и управляват работилниците по котларство и бакърджийство, наследени от баща им, а най-малкият брат – Георги Младенов, завършва висше образование по художествена керамика, продължава обучението си по керамично производство в Германия и Чехия и през 1925 г. с помощта на цялото семейство построява във Видин първата (и единствена досега в Северозападна България) фабрика за порцелан.
Стефан Младенов завършва класическия отдел на Видинската гимназия, като проявява изключителна дарба към езиците. Получава стипендия през 1898 по славянска филология към Софийския университет. Специализира във Виена, Петербург, Прага, Париж и Мюнхен. Доктор е по филология в Пражкия университет. Става доцент в Софийския университет през 1910 г., а през 1921 г. вече е професор. Ръководител е на Катедрата по общо и сравнително индоевропейско езикознание в Софийския университет от 1921 г. до 1948 г. Декан е на Историко-филологическия факултет от 1923г. до 1924 г. Стефан Младенов е един от видните представители на българското и славянското езикознание в България и в чужбина . Изследва въпроси от българската диалектология, историята и етимологията на българския език и на други славянски езици, сравнителното и индоевропейското езикознание, въпроси от европейските и тюркските езици. Той е автор на учебници и практически наръчници, на много рецензии за съчинения, които разглеждат въпроси на българския език. Особено внимание Стефан Младенов отделя на езика на българската художествена литература. Основател и редактор на сп. “Родна реч”, чрез което воюва за чиста, изразителна и самобитна родна реч. Сред най-значителните трудове на акад. Стефан Младенов са История на българския език, 1929 г., Речник на чуждите думи в българския език, 1932 г., Граматика на българския език, 1936 г., Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, 1941 г., Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език, I том, 1951 г.
Академик Стефан Младенов никога не е отказвал да изнесе сказка в родния си град Видин по покана на Комитета за културно и духовно повдигане на Видинския край или на някоя друга просветна организация. Обикновено залата на видинския театър „Вида“ се е оказвала тясна за да побере неговите почитатели. Стефан Младенов е допринесъл изключително много за развитието на българския език, а чрез него – за утвърждаването на българската народност и българската държава
На 83 годишна възраст академик Стефан Младенов умира на 1 май 1963 година в София.
