През 1985 г. копаейки траншея за водопровод в двора на къщата си в с. Рогозен , Иван Димитров попада на една купчина от съдове от бял метал. Дълбочината на рова е малка – около 40 см. Първоначално Иван Димитров не е разбрал какво е открил и подрежда съдовете в двора си, за да красят имота . Но, кметът на селото , разбирайки за тези нови предмети, появили се в двора на Иван Димитров, извършва оглед и установява, че може би става въпрос за археологически предмети. В края на 1985 година той се обажда в Историческия музей във Враца , влиза в комуникация с археолога Богдан Николов. На 3 януари 1986 година археолозите от Исторически музей Враца се появяват на място и установяват, че е намерено тракийско съкровище и веднага се предприемат спасителни археологически проучвания, вследствие на които на 6 януари 1986 г. те попадат на още една част от това съкровище.
При първата част са открити 65 сребърни съда , а при втората част – 100 сребърни съда. Така съкровището общо е от 165 кани, фиали и чаши от сребро с позлата, някои от които много богато орнаментирани с виртуозна изработка.
Изследванията върху съкровището показват, че по-голямата част от съдовете са местна тракийска изработка, т.е. те са изработени в местни ателиета. Това се доказва поради специфичната техника – техниката на коване. Една дузина от съдовете обаче са гръцки, внесени или подарявани от гръцки полиси. Украсата на гръцките съдове е специфична и не се среща в тракийската орнаментика. Някои от съдовете са надписани на старогръцки език, установено е че съкровището е трупано повече от сто години , то датира от периода V – IV век преди новата ера . Не малка част от съдовете са били подарявани от други тракийски владетели на вождовете на тракийското племе в Северозапада Трибалите.
Днес съкровището е ефектно експонирано в залите на Регионален исторически музей Враца, като една малка част от 16 съда са експонирани в Националния исторически музей в София, където е представена една извадка от тракийски съкровища от цялата страна. Според археолозите специалисти Рогозенското съкровище носи белезите на загадъчна и виртуозна обработка. Някои от съдовете са с изключителен релеф на изработване и повече от изследванията са насочени в тази посока.