Месец януари, най-българския от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли като колко се падат на глава, от населението, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и макар да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините и къде с действие, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата. Сюжет, поверия, музика и действуващи лица са взети от северозапад. Това са редове от пиесата „Януари“ на Йордан Радичков. На 21 януари в този – най-български от всички месеци, през 2004 г. Радичков си отиде от този свят. За Радичков разказваме в следващото видео.
На 21 януари всяка година хората от неговия край се събират пред паметника му в Монтана поднесят цветя и мълчат. Вслушат се в полъха на вятъра, с надеждата да уловят думи, които да осветлят живота, „…през който сме минали или през който вървим“, както пише Радичков – Мъдреца от Северозапада.
