Разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, се провежда от прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, реши парламентът с приетите на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител на промените е Красимир Ципов, заместник-председател на ПГ ГЕРБ . Приетите разпоредби предвиждат прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник да може да възлага отделни действия по разследването на следовател от следствения отдел в специализираната прокуратура. Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник може да откаже да образува досъдебно производство, за което следва да уведоми пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Отказът може да се обжалва пред специализирания наказателен съд и пред Апелативния специализиран наказателен съд, предвиждат приетите текстове.
Филип Попов от „БСП за България“ определи фигурата на новия разследващ прокурор като поредният „Франкенщайн“ в правната наука. Той определи възможността разследващия прокурор да възлага на прокурор дейности по разследването срещу главния прокурор като „поредната бърза писта за кариерно развитие на следователите от специализираната прокуратура“. Според Попов въведената фигура е само и единствено на магистрат, прокурор, предложен от прокурори, който след края на мандата си, се връща отново при колегите си прокурори – на подчинение на обекта на своите разследвания. Колегата му Крум Зарков посочи, че цялата идея на промените е да се отговори на отдавна известното изискване на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви, така че главният прокурор да може да бъде обект на съдебно разследване. Зарков бе категоричен, че тази нова фигура е ненужна, неразбираема и няма да бъде ефективна, предвид направените законодателни промени. „Една от причините за това е, че едно разследване не се води от един прокурор“, каза Зарков. Той коментира и създадената нова разпоредба от Закона за съдебната власт, с която се дава възможност, когато този „суперпрокурор“ е във фактическа невъзможност да извърши процесуално-следствено действие, ръководителят на спецпрокуратурата да определя прокурор, който да разследва главния на случаен принцип. Зарков заяви, че с това цялата идеята за уникалност, изключителност на новия прокурор, разследващ главния, се „пропуква“ и „обезсмисля“.
„Това само по себе си е абсолютното признание и доказателство, че вие много добре разбирате, че правите един финт, създавате една фигура, с която формално да може да докладвате изпълнение на съдебното решение“, констатира Зарков. „Има достатъчно сигнали от Съвета на Европа, че това няма да се случи“, каза още той. Христиан Митев от ПГ „Обединени патриоти“ бе категоричен, че нищо специално няма и разследванията срещу главния прокурор ще се водят по реда, по който се водят всички досъдебни производства в България. Митев подчерта, че извършването на отделни действия по разследването от следовател от специализираната прокуратура не отменя ръководната функция и отговорността на водещия разследването прокурор, разследващ главния. „Отговорността няма да премине в този следовател, който ще извърши едно от действията по разследването“, каза Митев. „Главният прокурор е гражданин на Република България като всички нас и би следвало да бъде разследван и съден по същите правила, по които бива разследван и съден всеки един български гражданин“, заяви Митев и допълни, че няма как процедурата в НПК да е различна, защото това би поставило под въпрос принципа за върховенството на закона и правовата държава.
