„Какви са новините?“ – питам всеки ден в нюзрума на БТА. „Ковид“ – е неизменният отговор на колегите и през втората ми седмица на работа в агенцията. Помолих редакция „Международна информация“ да правят в услуга на всички медии всеки петък обобщение на най-важното за кризата с Ковид-19 по света през изминалата седмица. Картината в Европа през тази седмица изглежда така: Австрия излиза от третата си карантина – училища, магазини, козметични салони, музеи отварят, но ресторантите и хотелите остават затворени поне до края на месеца. Германия удължи карантината до 7 март, но обсъжда училищата и няколко услуги да подновят работа. В неделя се готвят за затворят границите с Чехия и австрийската провинция Тирол заради многото заразени там.
Великобритания въведе тестове за новопристигналите на втория и осмия ден след влизането в страната с 10-дневна карантина независимо от отрицателен резултат. Испания удължи контрола по 1200-километровата си граница с Португалия. Словакия въведе 14 дни карантина. Парламентът на съседната Чехия, с която затваря границите си Германия, пък отхвърли удължаването на извънредното положение. Подобна на европейската картина на хаос има по целия свят. Едни държави отварят, други затварят. На едни граници правят тестове, на други слагат под карантина. На едни места учат, на други – не. Някъде маските са задължителни навсякъде, другаде – тук-там … Водачите на света са като строителите на Вавилонската кула, които Господ наказал да говорят на различни езици без да се разбират. Изглежда сякаш объркани горделивци командорят по света – затварят, отварят, маскират, ваксинират … със съмнителен резултат, защото никакво затваряне, тестване, карантиниране не спря пренасянето на вируса. А мерките започнаха да изглеждат гротескни в разминаването си даже в съседни държави. Международните организации са безпомощни. А единственият изход е светът да заговори на един език и да приеме общо поведение при разпространяването на зарази като тази с коронавируса. Защото винаги ще има нови щамове – онзи ден британски, вчера бразилски, днес южноафрикански, утре кой знае какъв … Винаги ще има нови вируси … Винаги ще има нови зарази …
Затварянето не е решение. Или е решение, което води до това животът да минава без да се живее. А животът трябва да се живее по начин, който е съобразен с опасността от заразни болести – както светът има относително изградени системи срещу природните бедствия. България също не трябва да се затваря повече. Защото точно тук има отлични примери как може цели сфери на живота да бъдат отворени при системни мерки срещу заразата. Такъв пример са театрите, които в България останаха отворени. На много места по света те бяха затворени и това по никакъв начин не изглежда да е спряло коронавируса, така че в това отношение България може да бъде за образец. Но и сериозно да бъде критикувана, ако не използва собствения си добър опит, за да отвори веднага и останалите все още затворени места (от полуотворените училища до ресторантите) … В четвъртък в зала България Софийската филхармония свири с великия цигулар Максим Венгеров, който няма много възможности да свири пред публика, освен от вкъщи по интернет. Програмата включваше две произведения на Дмитрий Шостакович – Първият концерт за цигулка и оркестър и Камерната симфония. Първият концерт Шостакович написал докато Сталин го громял като бездарник – започва с обрисуване на мъчителното търсене на смисъла на живота, следва частта на беснеенето на злото, после с музика рисува тъгата и накрая все пак радостта тържествува …
Така и Шостакович тържествува над Сталин понеже Първият концерт надживя Съветския съюз … Така и обърканите водачи, затварящи света, ще отминат … Ще ги надживеят онези, които са отворени за живот, в който се намират решения, различни от затваряне докато животът мине … Камерната симфония пък Шостакович написал като собствен реквием. „Мислех си, че ако изведнъж умра, едва ли някой ще напише и ще посвети на паметта ми произведение. Затова реших сам да съчиня нещо подобно“, обяснява композиторът симпатичната смесица от лайтмотиви от негови собствени и любими чужди произведения. А определението, което сам дава на произведението си е „псевдотрагедийно“.
Впрочем такава самоирония никак не е излишно да има и у нас, днешните човечета, дето се крием от този малък зъл вирус, който нападна света … Защото е добре да си спомняме, че колкото и да се затваряме, от Господ няма да се скрием и животът дава не е един пример как и най-пазещи се от Ковид-19 се случва да се заразят … А седмицата ни даде и урока, че дори да си изкачил и седемте най-високи върхове на всички континенти, Бог може да не ти позволи да стъпиш на осми – както не позволи да изкачи К2 на големия български алпинист Атанас Скатов, мир на праха му. Затова е добре, че България остави отворени храмовете И ще бъде още по-добре да използва опита си и да отвори с внимателни мерки и всичко останало. А е време и целият свят да се отвори.
Автор Кирил Вълчев, ген. директор на БТА, източник Дарик радио
