Всеки град има някои особени личности, които му придават и особен отенък. Сред тези фигури безспорно е Осман Пазвантоглу – човек със заслуги за това името на Видин да е познато на три континента – Европа, Азия и Африка. Осман Пазвантоглу управлява самостоятелно областта около Видин от 1795година до смъртта си през 1807 година. Смятан е за най-значимия управител на Видинската област през периода на османското владичество преди Мидхат паша. От епохата на Осман Пазвантоглу във Видин има съхранени уникални сгради, които са паметници на културата от национално значение. Една от тях построена през 1801 г е прословутата сграда във формата на кръст – Кръстатата казарма. Тя е била свързана с конната казарма на Пазвантоглу, която се намирала близо до Телеграф капия и по мост, който не е запазен до наши дни, затворниците от Кръстата казарма са били прекарвани, за да работят. През 1801година започва и строежът на запазената в Крайдунавския парк джамия и библиотека на Пазвантоглу, които са завършени през 1802 година. Джамията е едноетажна постройка, като преддверието е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и е украсен с летвен таван, на който има голяма дърворезна розета. Има балкон, предназначен за жените.
Библиотеката е каменна, квадратна, покрита с купол от оловна ламарина, с малко открито преддверие и помещение. От надписа над входа се разбира, че Пазвантоглу е посветил библиотеката на покойната си майка. Срещу джамията на Осман Пазвантоглу и библиотеката е имало медресе – джамийско училище, което не е запазено, но е затваряло „тройката“, оформяло е пространството пред джамията на Осман Пазвантоглу. Минарето на джамията и библиотеката завършват със стилизиран връх на пика. Поставянето на пика подчертава независимостта на Пазвантоглу от султана, чийто знак е полумесецът. Според някои Пазвантоглу е посветил джамията на баща си, посечен във Видин по заповед на султана. Но тя вероятно е знакът на войсковата част, към която спада Осман Пазвантоглу. Според друга версия тя изобразява обърнато сърце като израз на несподелена любов, легендата разказва, че той я е посветил на своята любима българка. Темата за българските корени е много интересна. Допуска се, че майката на Осман Пазвантоглу е от славянски произход, та дори и българка и в знак на почит към нея Пазвантоглу поставя на минарето обърнато сърце. Историците посочват, че знакът, поставен на минарето е връх на копие, който се среща почти без изключение на всяко турско бойно знаме, т.е. то е символ на сила, мощ, победа.
Осман Пазвантоглу през краткия си живот (умира на 49 години в 1807 г.) е превръщал в черна нощ дните на християните. Въпреки това има и безспорна заслуга за придобиването на европейски вид на град Видин. Изградил монументални сгради, мослуци и чешми. В центъра на Видин в едно междублоково пространство се намира гробът на Осман Пазвантоглу.“ Бъди великодушен и щедър към народа…“, това е част от посланието, което четем на паметната плоча, поставена на гроба.
