Около половината от всички мисии на човечеството до Марс са се провалили, включително единственият опит на Великобритания да посети планетата през 2003 г. Как обаче НАСА е подготвила своя марсоход Perseverance за кацане в четвъртък разказваме сега.
Първият опит на човечеството да кацне на Марс е апаратът Mars 2 на Съветския съюз, който всъщност успешно достига повърхността на планетата през 1971 г., но е записан само като първото въздействие върху Марс, а не като първото кацане. Няколко месеца по-късно апарат на Съветският съюз успява да се приземи на Марс. Въпреки че започна да предава изображение обратно на Земята, изведнъж замълчава минута и половина след началото.
От 50-те години на 20-ти век до сега имаше много успешни и неуспешни кацания. Последният неуспешен опит за кацане на МАрас на НАСА е от 1999 г. Оттогава космическата агенция е имала пет успешни мисии за достигане на повърхността на Марс. Разбира се, това не е причина за самодоволство. Навлизането, слизането и кацането на Марс – забавяне от близо 20 000 км / ч (12 500 км / ч) до неподвижно състояние на повърхността на планетата – ще отнеме само седем минути. Тъй като са необходими 10 минути, докато радиосигналите от Марс достигнат Земята, просто не би било възможно никой тук да управлява дистанционно сондите, така че този процес е напълно автономен и контролиран от системи на самия космически кораб. Забавянето също така означава, че докато видим Постоянство да влезе в атмосферата на Марс – пътувайки достатъчно бързо, за да стигнете от Лондон до Престън в рамките на минута – то вече ще е кацнал или ще бъде унищожен. И така, заедно с нов набор от камери за спускане – които ще предават на живо кацането обратно на Земята, със закъснение от 10 минути – и микрофон, марсоходът Постоянство има три ключови автоматични технологии, за да кацне меко на повърхността на Марс. Това са Range Trigger, инструмент, който точно ще определи времето за освобождаването на парашута; система за относителна навигация на терена, така че марсоходът да избягне опасни камъни или дерета; и Advanced Aeroshell Sensor Package, който ще записва какво изпитва космическият кораб по време на кацане.
Кацането на Марс е достатъчно трудно, но пътуването до точното местоположение, което е достатъчно богато от научна гледна точка, за да могат екипите на Земята да проучат, е още по-трудно. НАСА обяснява, че предишните роувъри са кацали в общата близост до райони, предназначени за проучване, но ценни седмици и месеци могат да бъдат използвани само за пътуване до интересуващото ни място. Технологията Range Trigger намалява размера на елипсата за кацане (зона с овална форма около целта за кацане) с повече от 50 процента, помагайки да поставите марсохода на земята по-близо до основната си цел, отколкото е било възможно преди. По-малкият размер на елипсата позволява на екипа на мисията да кацне на някои места, където по-голямата елипса би била твърде рискована, тъй като би включвала повече опасности на повърхността. Това дава на учените достъп до среди, които биха могли да подкрепят миналия микробен живот на планетата.
Фактът, че сондата вече е в орбита около Марс означава, че екипът на мисията Постоянство има относително актуална карта на мястото за кацане. Тази карта се съхранява в компютърния мозък на Perseverance, който е проектиран да поддържа системата за относителна навигация на терена, която – по време на парашутната част от своето спускане, ще прави снимки на бързо приближаващата се повърхност. НАСА обяснява, че за да се разбере накъде е тръгнал, марсоходът бързо сравнява забележителностите, които вижда на снимките, с бордовата си карта. Въоръжен със знанието къде се е насочил, роувърът търси друга бордова карта на зоните за безопасно кацане, за да намери най-безопасното място, до което може да достигне.
По време на спускането за роувъра Curiosity инженерният екип на НАСА засне ценна информация за това как функционира топлинният щит. Този сензорен пакет, събира данни както от топлинния щит, така и от задната обвивка на сондата. НАСА обяснява, е чрез измерване на температурите и налягането, което преживява апаратът и чрез проследяване на ефективността на топлинния щит, екипът може да актуализира отново разбирането си за марсианската атмосфера. След като кацне, данните, събрани по-късно от метеорологичната станция на Постоянство, ще им дадат още повече данни. Тази информация ще помогне на НАСА да проектират бъдещи системи за влизане в атмосферата, слизане и кацане на Марса, намалявайки рисковете както за роботизирани, така и за бъдещи човешки мисии до червената планета.
НАСА обяви, че марсоходът ще кацне в кратера Jezero. Разбира се, целият смисъл на кацането там е сондаж дълбоко в утайката, където някога е течала древна река и проверка за признаци на живот. Внимателно подбраните проби от марсианска скала и почва обаче няма да бъдат анализирани веднага, а запечатани в тръби и оставени на добре идентифицирано място или повече от едно място на повърхността на Марс за бъдеща мисия, която да ги събере. Ще бъдат предоставени подробни карти за всяка бъдеща мисия, която може да отиде на Марс и да вземе тези проби за проучване от учените, обясниха от НАСА. Марсоходът ще включва и първия тест за получаване на кислород от атмосферата на въглероден диоксид на Марс, проправяйки път на изследователите да използват природните ресурси на Марс.
Постоянство също е оборудвано с миниатюрен хеликоптер на име Ingenuity, който тежи едва 1,8 кг и ще бъде първият роторкрафт, който ще лети на друга планета, въпреки че тази тестова мисия се очаква скоро след кацането. Законите на физиката може да казват, че е почти невъзможно да се лети на Марс, но всъщност да се лети с по-тежко от въздуха превозно средство на червената планета е много по-трудно от това, заявиха от НАСА. Малкият хеликоптер претърпя поредица от тренировки, симулиращи мисията в тестово съоръжение в Калифорния, включително среда с висока вибрация, за да имитира как ще се задържи при условията на излитане и кацане, както и екстремни температурни колебания като тези на Марс. Автономният тестов хеликоптер ще има бордова камера и ще се захранва от слънчев панел, но няма да съдържа никакви научни инструменти. НАСА се стреми да разработи безпилотния самолет като прототип, за да види дали си струва да се прикачат научни сензори към подобни устройства в бъдеще.
По материали на NASA / САЩ, Ruptly/ Русия и SkyNews / Великобритания
