Турски, руски, румънски и сръбски сребърни монети са формирали паричните потоци преди 143 години, когато на 3 март България се освобождава от османско владичество. Две години по-късно е създаден българският лев, а националната ни валута носи името от „левъ“ – остаряла форма на думата „лъв“.
През 1880 година е създаден Законът за правото на рязане на монети в Княжество България. Тогава се създава българската парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“. При въвеждането на лева той се приравнява към златния френски франк и е възприет биметалният стандарт – тоест сребро и злато, с което България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз.
До 1886 година БНБ успява да извади от обращение чуждите монети и да наложи употребата единствено на български лев. Година по-рано е отпечатана и първата българска банкнота – двайсетолевка, която и до днес се пази в Габрово. Тя попада в ръцете на търговеца Васил Тюлюмбаков, който осъзнава ценността на банкнотата със сериен номер от пет нули и единица, която носи подписа на тогавашния централен банкер Иван Евстатиев Гешов. Банкнотата е отпечатана в Санкт Петербург, а заедно с нея се пускат и първите български 50-левови хартиени парични знаци.
