Най-неудачното решение от началото на епидемията в България е лечението на болни от COVID-19 във всички болници, без да са осигурени „чисти болници“. Това каза пред журналисти проф. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи, цитирайки данни от анализ, който беше възложен от министъра на здравеопазването. Анализирани са дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията. По думите на проф. Хинков кризата е била управлявана по-скоро политически, по-малко с медицински подход и аргументи. Политическите решения са били свързани с корпоративни интереси – затваряне на училища, но не и на игрални зали, посочи той. В анализирания период България е била на едно от челните места в ЕС и в света по смъртни случаи. Една от причините за високата смъртност е, че страната ни влезе в епидемията с много болно население, особено от хронични заболявания – най вече сърдечно-съдови, посочи проф. Хинков. Втората причина е нереформираната и неоптимизирана система на здравеопазването, третата – управлението, което нямаше ясна структура и визия, допълни още проф. Хинков.
Трябва да се укрепи болничната помощ, трябва яснота за това колко инфекциозни отделения са нужни в страната, трябва да се осигурят кислородни системи, препоръча проф. Хинков. Анализът показва, че едва в края на миналата година са били осигурени допълнителни 150 млн. лв. за болниците. Данните за спешната медицинска помощ показват, че всеки трети, обслужен от „спешен“ екип е бил хоспитализиран заради COVID-19, добави той. По думите му „стряскащо високо ниво“ е имало сред заболелите медици, работещи в спешните центрове. Не е добро състоянието на материално-техническата база на спешните центрове, каза още той. Изводите от анализа показват, че работещите в спешна помощ с наличния си ресурс са направили всичко, което е трябвало да бъде изпълнено. Анализът показва, че в доболничната помощ е намалял броят на първичните и на профилактичните прегледи. Не се потвърждава хипотезата, че е намалял достъпът до личните лекари, допълни проф. Хинков. По думите му голяма тревога буди драстичното намаляване на прегледите на диспансеризирани болни. Намаляването на броя на диспансеризираните лица показва, че те са излезли от системата, най-вероятно защото са починали и се потвърждава хипотезата, че те са били най-голямата жертва на пандемията, добави той.
В болничната помощ е установено намаляване на хоспитализациите с 25 на сто в сравнение с 2019 г., което също има отношение към високото ниво на смъртността, каза още проф. Хинков. Най-голям брой умирания на сто хиляди души население е ригистриран в областите Перник и Видин. Предстои да се анализират причините, посочи още проф. Хинков. Анализът на правителствените решения е показал, че стратегията на правителството е била да затваря цели болници без да се мисли за останалите болни – как и къде ще се лекуват. От икономическа гледна точка за някои от решенията на Министерски съвет не става ясно защо едни сектори са облагодетелствени за сметка на други, а Планът за противодействие на епидемията е приет чак в края на 2020 година, заедно с плана за ваксинирането. Огромна работа е извършил Националният оперативен щаб, отбеляза проф. Хинков, но посочи, че съставът на Щаба не е бил напълно адекватен по отношение на задачите, които е трябвало да изпълнява, тъй като са липсвали инфекционисти и вирусолози, които да променят решенията, така че да са съобразени с медицинската логика.
В заповедите на министрите на здравеопазването е липсвала цялостна концепция за справяне с епидемията, имало е половинчатост и непоследователност на мерките, каза проф. Хинков и повтори, че в някои случаи политическата логика е преобладавала над медицинските решения. Всичко представено е породило недоверие към властта и това се отразява сега на ваксинационния процес, посочи още проф. Хинков и отбеляза, че България е на последно място в Европа по брой ваксинирани срещу COVID-19.
