„Какво, Швейцария ли?“. Така възкликва Алеко Константинов в прочутия си пътепис. И наистина – една от най-красивите картини, които природата е създала, може да се види само на 3 км от град Трън, при границата между България и Сърбия. Реката се е врязала на 150 – 200 метра в скалите. Ждрелото на р. Ерма се е образувало в продължение на хиляди години от ерозионния процес под напора на реката, която си е пробивала път и е прорязала дълбока теснина във варовика. То е защитена местност, която събира десетки, а често – и стотици туристи в почивните дни, особено през пролетта и лятото. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1961 година с цел опазване на уникалните скални образувания и естествените екосистеми
Твърди се, че в геоложко отношение природният феномен е изграден от здрави варовици, образувани преди 200 млн. години в морски басейн. Легендата за Ждрелото разказва за невъзможната любов между двама влюбени – беден момък и богата мома, чието семейство било против това двамата да се съберат. Проклети от майчина клетва, те се вкаменили и превърнали в скали от двете страни на река Ерма, така че винаги да бъдат един до друг, но никога да не се доближат достатъчно, за да са заедно. А реката да събира сълзите им. Що се отнася до името на реката, според Константин Иречек то е дошло от обитавалия скална дупка наблизо отец Терапонтий, за когото Паисий пише в своята „История“. Свети Терапонтий живял в Лидия по времето на император Валериан и бил свещеник в град Сарди. Името му на черковнославянски /от това на река Хермес в Лидия/ се преобразувало на Йерме. На трънска почва то било преиначено на Ерма.
Пред тази величествена гледка, човек неминуеми си спомня за думите на Алеко Константинов: „Виждате ли онези просечени сиви гигантски скали, блеснали на слънцето. Те тъй успоредно се спущат в бездната, гдето протича реката Ерма. … Сега вече никоя сила не може ви сдържа, никое разстояние не може ви уплаши, вие забравяте всички условия и задължения на градския си живот и се устремявате към този рай, който постепенно ви се открива и открива нови и нови прелестни и разнообразни картини… Скалите, скоро! Боже, каква е тази пропаст! Каква е там онази бездна, от която се издигат облаци към небето?… Не се спирайте, напред! Още малко, още един хълм… Погледнете сега!… В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!… Е как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветните скали, в които е прикован моят поглед?…“
