Огромни отвесни скали, високи стотици метри, на които сякаш са кацнали поредица от манастири, горе в небесата, сякаш висящи във въздуха…. Тази спираща дъха гледка е дала и името на местността Метеора – буквално „горе в небесата“, „висящ във въздуха“. За произхода на каменните образувания на местността Метеора в централна Гърция, в чието подножие се е сгушило градчето Каламбака, има различни теории.
Твърди се, че най-ранната християнска общност е основана тук през X – XI век. Знае се, че скалните пещери са заселени през XI век от християнски отшелници. А по-късно – към XIV век, по върховете на скалите гръцки монаси построяват манастири.
Изоставени в края на XVII век и заселени отново през XX век, в комплекса от 7 манастира действащи днес са 6. Най-старият и най-голям манастир от манастирите на Метеора е Преображение Господне, който се намира на над 600 метра височина от дъното на долината. Той датира от 1340 година.
Наричат го Големият Метеор. Вторият най-голям манастир е Варлаам, за изтеглянето на материалите за строителството му са трябвали над 20 години. До част от манастирите днес туристите изкачват поредица от стъпала. Интересна съдба има манастирът Св. Стефан, който претърпява големи разрушения по време на Втората световна война след бомбардировки от германците, а повечето от стенописите му са обезобразени от комунистическите бунтовници по време на Гражданската война.
Почти изоставен е през 1961ва година, когато се превръща в женски манастир. До него има прокаран път, който улеснява достъпът. Най-труднодостъпният от манастирите е Света Троица, основан през 1362 година. До него се стига след изкачване на 140 стръмни стъпала. Историята на тези манастири започва през XIV век, когато по време на Османската империя в Гърция настъпват нелеки години за християнството. Тогава гръцки монаси изграждат манастири високо в планината, за да се скрият от набезите.
Били са издълбани стъпала в скалите или въжени мостове, с помощта на които най-вярващите са успявали да се доберат до божията повеля. Манастирите са сякаш кацнали върху скални върхове, образували се преди милиони години, и са сраснали с тях. Вековете са вплели скалите и манастирите в уникална симбиозата между природна красота и християнски традиции, опазени от нашествията. Скалните върхове имат форма на кули, издигащи се към небето. Погледнати от далече, кулите са наобиколили манастирите като защитна стена, предпазващи и защитаващи светата обител. Впечатляваща гледка. Днес местността е вписана в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
