Сериозни размествания в електоралните нагласи, събиране на позиции с възможности за неочаквани обрати – това показват данни от проведеното в периода 8-15 септември 2021 г. национално-представително проучване на „Алфа рисърч“ сред извадка от 1017 пълнолетни граждани. Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на „Алфа Рисърч“. Регистрираните електорални нагласи към началото на септември могат да бъдат разглеждани като пряка санкция на избирателите към цялостното поведение на партиите в 46-ия парламент и специално, към проявената отговорност и компетентност в опитите за съставяне на правителство, коментират анализаторите. Най-големи щети търпи победителят от изборите на 11 юли, ИТН, към когото имаше и най-големи нереализирани очаквания, според данните. С 16.9 на сто от твърдо заявилите намерение да гласуват, партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарните избори и логично губи първото място. То вече се заема от ГЕРБ, който не повишава резултата си, но съумява в голяма степен да запази твърдите си привърженици /21.1 на сто/, показват данните. Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, включително поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу, отбелязват от „Алфа рисърч“.В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16.5 на сто, почти застигайки ИТН. На малка дистанция след тях, също затвърждавайки позициите си от юли, е „Демократична България“ с 13.2 на сто. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6 процента. Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, платформата е на ръба за влизане в парламента /4.1%/, посочват анализаторите. От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под четирипроцентния праг, е Възраждане /3.5 на сто/. Три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в тези нагласи – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии, обобщават от „Алфа рисърч“. Според тях е показателен фактът, че въпреки надделяващият все още оптимизъм за сформиране на правителство от третия опит /38 на сто смятат, че следващият парламент ще излъчи правителство, а 28 на сто са на обратното мнение/, той е с близо 20 на сто по-нисък, отколкото през юли, когато близо 60 процента очакваха сформирането на правителство.
Тази заредена с кризи и неизвестности ситуация отваря нишата за още по-нови нови проекти, смятат анализаторите. От „Алфа рисърч“ коментират, че преминаването на новия политически проект на двамата досегашни служебни министри Кирил Петков и Асен Василев от виртуална към електорална реалност очевидно ще бъде една от топ интригите в предстоящата кампания. Първото тестване на този проект в проучването на „Алфа Рисърч“, показва потенциал от 8-9 на сто от твърдо решилите да гласуват. На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от „десятка“, но дали ще запази това ниво или ще бележи по-големи флуктуации надолу или нагоре, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор, посочват анализаторите. Според тях за момента, при цялата неизвестност относно реалната политическа физиономия на новия проект, той вещае поне няколко труса в сега действащите политически субекти. Най-голяма се очертава щетата за „Изправи се.БГ!Ние идваме!“, които идването на Харвард потапя под бариерата, коментират от „Алфа рисърч“. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, които могат да паднат до трета-четвърта позиция, отбелязват те. На трето, прекъсва възходящия тренд при Демократична България. И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии, смятат анализаторите. Те отбелязват, че трябва много ясно да си даваме сметка, че в условията на изключително мобилни обществени нагласи, всеки категоричен извод е рисков. Едва когато новата партия излезе на светло, със своите заявки, лица и при ясно очертало се поле на конкуренция с останалите политически сили, ще могат да се оценяват реалните параметри на нейния потенциал. Разочарованието от неуспеха на два поредни парламента да излъчат правителство и от безпрецедентно хейтърските отношения между политическите опоненти, но и между потенциалните съюзници, амбицира по-голямата част от избирателите да участват в изборите и да излъчат ново мнозинство. Извън тази, донякъде неочаквана нагласа, съчетаването на двата вида избори – президентски и парламентарни – също допринася за повишаване на интереса към вота и съответно, на избирателната активност. Непосредствено преди разпускането на парламента 51.7 на сто от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4 на сто – в президентските. Тъй като президентските избори по принцип теглят вота нагоре, може да се предполага, че ако кампанията не протече по начин, който да отврати избирателите и ако не възникнат технически затруднения, над половината пълнолетни българи биха упражнили правото си на глас. Безпрецедентни втори извънредни и трети парламентарни избори за една година, предстоящ вот две в едно за Народно събрание и президент, второ поред служебно правителство, от което отпадат най-рейтинговите играчи, за да се заемат със свой политически проект – това са основните щрихи от политическата ситуация, които оформят обществените нагласи в периода 8-15 септември, когато е проведено изследването. То показва, че септемврийските политически настроения не по-малко безпрецедентно са заредени с повече динамика и неизвестни, отколкото в който и да било момент от последните десет години, посочват анализаторите. България влиза в двойната предизборна кампания със служебно правителство, което с малки промени ще управлява страната над половин година. Оценката за първия служебен кабинет е като цяло позитивна, но със съществени разлики в мненията по отделните направления, показват данните. Най-висока оценка получава правителството за организацията на изборите на 11 юли – 63 процента положителни мнения. Ограничаването на корупцията и разхищението на държавни средства се определя като успешно от 43.7 на сто от анкетираните. В други две ключови сфери обаче преобладават критичните оценки. Едва 27 процента смятат, че правителството се е справило с подпомагане на бизнеса и със социалната политика, 45.6 на сто са на противоположното мнение. Като най-слаби се оценяват действията на кабинета по ограничаването на Ковид пандемията и ваксинацията – 24.2 на сто положителни, срещу 42 процента отрицателни мнения. В резултат, цялостната дейност на служебното правителство до този момент се ползва с 44.9 на сто одобрение, срещу 30.9 процента неодобрение. Служебният премиер Стефан Янев е с по-висок рейтинг от кабинета – той получава 48.7 на сто положителни оценки, едва 18.9 на сто отрицателни, а почти всеки трети /32.4 на сто/ няма определено мнение.
снимка БНТ
