Негативна равносметка за 2020 г. и оптимизъм за 2021 г. в очакване на ваксина и икономическо възстановяване – такива са нагласите на българите според резултатите от регулярното тримесечно национално-представително проучване на „Алфа рисърч“, проведено в периода 11 – 18 декември 2020 г. сред 1037 пълнолетни граждани.
Равносметката за 2020 г. показва, че българите преживяхме една критична година, в която и личният, и общественият живот до голяма степен преминаха под знака на COVID-19, отбелязват социолозите. Както често се случва след кризи, очакванията за 2021 г. са оптимистични. Те отразяват увереността за преодоляване на здравните и социално-икономическите последствия от пандемията, за връщане към нормалния ритъм на живот и общуване, посочват от „Алфа рисърч“.
Българските граждани са поляризирани дали пандемията от COVID-19 е естествено възникнала или изкуствено създадена, показват данните. Конспиративните нагласи обаче остават на заден план, когато става въпрос за личния живот и безопасност – 77 на сто са „за“ носенето на маски, а всеки втори, макар предпазливо и с известно изчакване, е „за“ ваксинация. Въпреки съществуващите все още неясноти около ваксината, тя се очертава като един от факторите за оптимизъм през 2021 г., коментират анализаторите. Личната равносметка на българите за 2020 г. е изключително негативна (6 процента позитивни срещу 51 на сто негативни оценки) като ръстът в отрицателните оценки е над 3.5 пъти в рамките на една година. За последните две десетилетия подобна е била ситуацията само в разгара на глобалната финансова криза в периода 2009 – 2011 година, когато оптимистите са били свити до 10 на сто, а песимистите са достигнали същите 51 на сто. Причините определено могат да бъдат търсени в различните аспекти и ефекти от пандемията, но и в оценките за начина, по който България, както и отделните домакинства, се справят с нея, е мнението на социолозите.
По правило, в криза най-тежките отражения са за най-уязвимите и настоящата ситуация не прави изключение – особено неудовлетворени от 2020 година са хората с по-ниски доходи и безработните. Анализаторите отбелязват, че е интересна и рязката промяна в равносметката на група, която по правило се характеризира с по-високи нива на оптимизъм – частните собственици. Тежестта на икономическите последици от COVID-19, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата около възстановяването на дейността, променя силно оптиката на техните оценки. Голямото предизвикателство е, дали този песимизъм ще ревизира намеренията им за стопанска активност през следващата година, което би имало още по-негативни последствия, посочват от „Алфа рисърч“.
Равносметката в национален план е още по-песимистична – за близо три четвърти годината е била по-лоша за България, а една пета не откриват особена промяна. Позитивните оценки са едва три процента, тоест два пъти по-малко спрямо тези в личен. Тази нагласа е ясен индикатор за разбирането на хората, че кризата касае цялото общество и нейните ефекти понякога засягат другите повече, отколкото самите нас, отбелязват социолозите. Въпреки изпитанията на 2020 г., а може би точно поради тях, личният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите – 53 на сто очакват следващата година да е по-добра. Песимистите за 2021 г. са 16 на сто, а 31 процента не я свързват със сериозни промени – било то за добро, или за лошо. Макар и в по-малка степен, оптимистични са и очакванията за развитието на страната – 46 на сто са уверени, че 2021г. ще е по-добра, 34 процента – същата и 20 на сто – по-лоша за България. Най-позитивни и в личен, и в национален план са нагласите на високо образованите, икономически активни жители на големите градове. Именно тези социални групи се оформят като потенциален двигател на възстановяването след края на пандемията и при наличието, разбира се, на подходящи икономически и институционални предпоставки, коментират социолозите.
Според тях един от най-интересните социални феномени на 2020 г. е бил как пандемията е извадила на повърхността или поне е направила по-видими поредица от нови разделителни линии в съвременните общества, включително и в българското. Макар и породени от пандемията, тези разделителни оси няма да изчезнат с нея и ще продължат да оказват съществено влияние върху общественото мнение, смятат анализаторите.
Разбирането за появата на COVID-19 поляризира българите, както и хората в други страни. Равни са дяловете на привържениците на двете противоположните тези: пандемията е естествено възникнала като много други преди нея (43 на сто), пандемията е изкуствено предизвикана (също общо 43 на сто). В мненията за зловредно човешко участие подозренията са насочени към големи икономически корпорации с цел извличане на крупни печалби (25 процента) и в по-малка степен – към геополитическите интереси и стремежа за контролиране на населението (18 на сто). Зад конспиративните теории застават най-младите, а зад тезата за естествения произход на пандемията – столичани и хората с по-високи доходи. Близо две трети от българите твърдят, че досега нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали симптоми на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в семействата им, общо 13 процента или приблизително 670 000 души (предимно 31 – 50 годишни жители на големите градове) са преминали през коронавируса. Това е три пъти по-висок дял от официално потвърдените с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за предизвикателствата пред контрола върху разпространението на вируса в страната, посочват от „Алфа рисърч“.
В социалните мрежи има разгорещени дискусии „за“ и „против“ носенето на маски, но в българското общество консенсусът по този въпрос е много висок – 77 на сто са за тяхната употреба. Едва 12 процента са на мнение, че маската не служи за нищо друго, освен да контролира хората. Тезата за контрола се подкрепя по-силно от най-младите, които принципно са най-критични към мерките, институциите и скептични към силата на пандемията. Най-силно изложените на риск (възрастните поколения и жителите на големите градове) повече от всички останали възприемат маските като необходимост в усилията за ограничаване на заболеваемостта.
Предстоящото ваксиниране също разделя общественото мнение, но с известен превес на привържениците му. Нагласа за бърза ваксинация изразяват 15 на сто от анкетираните. По всяка вероятност около 15-20 на сто ще са и доброволците от първите групи, подлежащи на ваксиниране, смятат социолозите. Те отбелязват, че този начален етап е изключително важен за преодоляване на страховете и предразсъдъците, както и за успеха на цялата кампания, тъй като 40 на сто предпочитат да изчакат и да вземат решение именно в зависимост от ефекта върху ваксинираните. Ако тези 40 процента бъдат убедени, те, заедно с 15-те на сто твърди привърженици на имунизацията, имат шанс да достигнат до около 55-60 на сто от населението, посочват от „Алфа рисърч“. Този праг, според специалистите, би бил ключов за изход от пандемията. Противници на ваксинирането срещу COVID-19 са 45 на сто. Анализаторите констатират, че има ясно изразена корелация между оптимизма за следващата година и позитивното отношение към ваксините, т.е., независимо от всички подозрения и притеснения, ваксината срещу COVID-19 е един от факторите за оптимизъм през следващата година.
