На старта на кампанията за 46-то Народно събрание отново се очертава фрагментиран, 6- до 7-партиен парламент, показват данни от изследване на „Алфа рисърч“, направено в периода 30 май – 7 юни сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна, реализирано със собствени средства. Анализаторите коментират, че към момента изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му; с висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях. Моментната снимка показва следните стартови позиции на основните политически сили – 20.3 на сто за ГЕРБ-СДС сред твърдо решилите да гласуват, с минимална преднина от 2 на сто пред ИТН /18.2 процента/. Анализът откроява няколко интересни тенденции зад процентите на двете партии, които се борят за първото място. След обявяването на санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков, вотът за ГЕРБ намалява с 2 на сто, което е най-същественият му спад за толкова кратък период. Доскорошните управляващи губят позиции, освен в София, вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не отиде до урните, посочват от „Алфа рисърч“.
Отсъствието на ИТН от медиите и публичните дебати, особено в период, в който имаше засилен интерес към открити дискусии, не му позволява да разшири значително позициите спрямо тези от 4 април – ръстът е с около 1 процент, отбелязват анализаторите. Според тях сближаването с ГЕРБ се дължи основно на отлив от него, отколкото на пробив на ИТН. Неяснотата относно електоралната подкрепа сe увеличава от противоречивите сигнали за бъдещето на силната фигура в ИТН – Слави Трифонов. Екзитполовете показаха, че около 20 на сто от избирателите на ИТН са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота. Такава мобилизация не може да се изключи и сега, но разколебаването в началото на кампанията, особено сред онези, които следят по-отблизо политическия живот, допринася за потенциална летливост на този вот и възможна преориентация към други протестни партии, коментират от „Алфа рисърч“.
На старта на кампанията БСП е трета с подкрепа от 14.4 на сто. За момента, дори и в новия си формат, тя не успява да увеличи резултата си от изборите на 4 април, поради два възпиращи фактора: от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешнопартийните отношения, от друга – радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайнолеви партии, вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция, обясняват анализаторите. Те смятат, че е възможно обаче в рамките на кампанията БСП да наложи по-убедително избраната формула за участие в изборите, а процесът на легитимирането й посредством служебното правителство като част от партиите на „антистатуквото“, да съдейства за привличане на колебаещи се избиратели от други партии.
Според данните „Демократична България“ затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11.9 на сто от решилите да гласуват. Обратно на ГЕРБ, след санкциите на САЩ и заявената от тях подкрепа за решителни антикорупционни политики, тя консолидира допълнителна подкрепа. Разширява влиянието си в областните центрове и особено – сред хората с по-високо образование. В началото на кампанията ДПС остава пета политическа сила с 9.9 на сто подкрепа. Обичайно Движението засилва позициите си в края на кампанията и особено – при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега, уточняват анализаторите и допълват, че, предвид цялостното разместване на икономико-политическите пластове, не е ясно дали ДПС ще успее да ги реализира, или, както и на 4 април, ще събере относително по-малко гласове от чужбина. Ако успее обаче, е възможно да възникне много интересна ситуация на свръхконкуренция, поради сближаване в позициите на третия, четвъртия и петия (БСП, ДБ и ДПС) сигурен участник в следващия парламент.
„Изправи се! Мутри вън!“ събира 5.3 на сто подкрепа. До голяма степен неговите избирателите са със сходен профил с тези на Слави Трифонов – радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите, или към други антисистемни партии. По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи, коментират от „Алфа рисърч“.
Националистическите, както и радикалните антисистемни партии, остават към момента под 4-процентната бариера. Обединението на ВМРО, НФСБ и „Воля“ събира 3.4 на сто. „Възраждане“ – 2.8 процента, Левият съюз на Жан Виденов – 1.8 на сто, „Българско лято“ на Васил Божков – 1.1 на сто. Всички тези формации взаимно си „крадат“ вот, но в зависимост от градуса на политическо напрежение и степента на поляризация, те са в състояние дори да отнемат избиратели от БСП, или от протестните партии, смятат анализаторите.
Очакванията на мнозинството от българите са следващия парламент да излъчи правителство. Макар и положителните оценки за служебното правителство да доминират над отрицателните /33.1 на сто : 23 процента/, мнозинството имат противоречиво мнение /43.9 на сто/ за него, което също мотивира нагласите да се излъчи редовно правителство с действащ парламент, посочват от „Алфа рисърч“.
Според данните към момента 53,2 на сто от анкетираните заявяват твърдата си убеденост, че ще гласуват на предсрочните избори. Това представлява ръст от около процент и половина спрямо проучването преди старта на кампанията за редовните избори на 4 април. Логично е в хода на кампанията да се очаква известно повишаване на тази активност, но фактори като вотът в чужбина и мобилността в началото на летния период, които не е възможно сега да бъдат с точност предвидени, могат да наклонят везните на активността, и съответно, подкрепата за едни или други партии, уточняват анализаторите.Допълнителен елемент на несигурност внася делът на нерешилите. Засилената политическа конфронтация консолидира протестния и радикален вот, но дистанцира част от по-умерените избиратели. Между 13 и 15 на сто от желаещите да гласуват, все още не са взели окончателно решение за кого. Това важи с особена сила за две групи избиратели – тези, които следят с внимание развитието на ситуацията след санкциите на САЩ по закона „Магнитски“ и част от избирателите на ИТН.
От „Алфа рисърч“ коментират, че дните преди официалния старт на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 11 юли се характеризират с каскада от знакови събития, които оказват силно, но и разнопосочно влияние върху обществената атмосфера и нагласите на избирателите. Ускореното разместване на икономическите и политическите пластове, както и очакваният ефект на доминото, правят електоралната картина изключително нестабилна, заредена с потенциал за резки и бързи промени. Анализаторите отбелязват още, че проучването очертава съотношението на политическите сили дни преди началото на кампанията, но редица индикатори в него показват висок коефициент на неустойчивост и отлагане на финалното решение, дали и за кого да се гласува, което означава, че до последния ден преди 11 юли е възможна преориентация на избирателите и преливане на гласове от една партия в друга.
–––
Настоящото изследване е проведено в периода 30 май – 7 юни 2021 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни. Съгласно чл. 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.
