Конфликтът в Украйна е първият голям сблъсък, в който страните са силно зависими от средства, разположени в орбита. Нужни са правила, които да управляват човешките действия в космоса. Войната на Русия в Украйна показа колко важна роля играе космосът за нашата сигурност. През януари сателитни снимки на руски позиции в близост до границите на Украйна сигнализираха за предстоящо начало на военни действия. Това е първият голям военен конфликт, в който и двете страни са силно зависими от средствата, разположени в космоса. И няма да е последният. Ролята на космоса в украинския конфликт показва централното място на човешката дейност в орбитата на Земята. През последните години Съединените щати, Русия, Китай и Индия значително увеличиха своя космически потенциал. И сега, във време на повишено геополитическо напрежение, Европа не трябва да изостава. Един извод вече не подлежи на съмнение: сигурността и просперитетът на континента ще зависят все повече от способността ни да действаме в космоса. А за целта се нуждаем от сигурна инфраструктура, отворен и безопасен достъп до космоса и отговорни човешки действия. Москва даде ясно да се разбере, че смята ключовата инфраструктура за легитимна цел във всеки потенциален конфликт. Това включва средства, разположени в космоса. В началото на военния конфликт Русия извърши кибератаки срещу украинските сателитни комуникационни системи. Миналата година тя изпробва антисателитни оръжия в ниска околоземна орбита, доказвайки, че е напълно способна да нанася физически удари в космоса, ако пожелае. Заплахата беше оповестена през октомври, когато високопоставен руски служител заяви пред ООН, че търговските сателити на САЩ и техните съюзници могат да станат „легитимни цели за ответни удари“. Европа трябва да може да работи автономно в космоса. През октомври собственикът на SpaceX Илон Мъск публикува в Туитър своя версия на „мирен план“ за конфликта в Украйна и заплаши да откаже на страната достъп до своите сателити Starlink. Предложеният от него план изглеждаше като взет директно от отдела за разпространение на дезинформация на Кремъл. Според него Киев трябва да отстъпи част от украинските територии на Русия и да се ангажира с военен неутралитет. Опитът на Мъск да се намеси в геополитиката подчертава рисковете, които представляват космическите монополи. Европа не може да допусне ключовата ѝ инфраструктура да зависи от прищевките или туитовете на милиардери.
За да се избегне това, европейските лидери трябва да настояват за по-отворен и конкурентен пазар в космическия сектор. Нашите компании трябва да могат да се конкурират при равни условия и трябва да сме сигурни, че контролът върху всички необходими съоръжения остава в наши ръце. Това е важно, защото изследването на космоса насърчава иновациите. Тя разширява технологичните ни хоризонти, създава нови индустрии и ни помага да разберем мястото си във Вселената. Но той може да ни донесе всички тези ползи само ако дейностите ни в космоса са безопасни и устойчиви. Предстои да разберем дали това е така. В частност, сега нараства рискът ниската околоземна орбита скоро да бъде опасно претъпкана с все повече големи обекти. Това е така, защото компании като SpaceX и Amazon изстрелват все повече мегаспътници. През 2018 г. в орбита имаше само две хиляди спътника. До края на това десетилетие те може да станат около сто хиляди – т.е. 50 пъти повече. Както Европейската космическа агенция, така и НАСА вече алармират за нарастващата заплаха от задръствания, сблъсъци и космически отпадъци. Подобно на атмосферата, сушата и морето, околоземното пространство е крехка система. Спешно трябва да установим нови правила за управление на човешките дейности в космоса. За съжаление, в настоящия политически климат не е възможно да се постигне глобален консенсус. Време е Европа да заеме проактивна позиция. Ние бяхме в челните редици при решаването на екологичните проблеми на Земята и сега трябва да направим същото в космоса. Трябва да сме наясно с рисковете и да им се противопоставим, преди да е станало твърде късно. Нашите учени и компании трябва да работят със съюзниците си, за да разберат какви точно дейности могат да поддържат земните орбити – както някога направихме с морските пътища и гражданското въздушно пространство. След това регулаторните органи трябва да определят ясни правила за предоставяне на достъп до пазара на сателитните компании, за да се намали рискът от сблъсъци. Европа трябва да действа решително. Ако не успеем да се справим с проблемите на сигурността, ще станем по-слаби. Ако не успеем да постигнем равнопоставеност, ще станем по-бедни. И ако не успеем да направим дейностите си в космоса безопасни и устойчиви, бъдещите поколения ще трябва да платят цената за това.
по БГНЕС, автор Андерс Фог Расмусен – бивш генерален секретар на НАТО, публикация „Файненшъл таймс“
