Преди близо половин век НАСА осъществява „Аполо 17“ – последната пилотирана мисия с кацане на Луната. Тя е част от програма, кръстена на древогръцкия бог Аполон, която обхваща периода от 1961 до 1972 г. Петдесет години по-късно неговата сестра-близначка Артемида е готова да поеме щафетата. Програмата „Артемис“ въплъщава амбициите на американската космическа агенция не само да се завърне на Луната, но и да установи трайно човешко присъствие на естествения спътник на Земята и в крайна сметка да го използва като трамплин към Марс. „Работя тук от 37 години и това е най-вълнуващото нещо, в което някога съм участвал“, заяви неотдавна директорът на полетите в НАСА Рик ЛаБроуд. На неговите плещи лежи отговорността да ръководи историческа мисия: „Артемис 1“ – първата от програмата, която цели не само завръщането на американски астронавти на Луната, но и изпращането там на първата жена и първия цветнокож човек. Двадесет и четирима астронавти летяха до естествения спътник на Земята по време на програмата „Аполо“, като 12 от тях – само бели мъже, кацнаха на повърхността му в периода между 1969 и 1972 г. Макар първият полет да е изпитателен и без екипаж на борда, за НАСА, която се подготвя за изстрелването повече от десетилетие, събитието е изключително символично. То трябва да олицетворява бъдещето на космическата агенция и да докаже, че тя все още е способна да се конкурира, особено с амбициите на Китай и частната компания „Спейс Екс“. За първи път след последната мисия „Аполо“ през 1972 г. ракета – най-мощната в света, ще изведе обитаема капсула, „Орион“, в орбита около Луната, преди да се върне на Земята. През 2024 г. на борда й ще се качат астронавти, за да направят същото пътуване, а през следващата година (най-рано) отново ще стъпят на Луната.
Това е доста по-късно, отколкото НАСА очакваше, създавайки програмата преди повече от десетилетие, когато флотилията й от космически совалки се пенсионира. Годините на забавяне добавиха милиарди долари към стойността на програмата. След това предстоят (или поне плановете на НАСА такива) редовни полети до естествения спътник на Земята с мисии „Артемис“. На сайта на американската космическа агенция дори се споменава числото 13. На дневен ред обаче е изстрелването на „Артемис 1“. Датата е 29 август. Стартовият прозорец е над два часа. По това време на годината климатичните капризи във Флорида не са изключени, поради което са планирани две резервни дати – на 2 и 5 септември. Мисията „Артемис 1“ ще продължи 42 дни – доста над „номиналния срок от около двадесет дни“, предвиден за бъдещите пилотирани мисии. Пътуването до Луната без астронавти на борда е старателно подготвено и се очаква да предостави както впечатляващи изображения, така и ценни научни данни. Новата мегаракета на НАСА – 98-метровата Ес Ел Ес (SLS, Спейс лонч систъм), ще направи първия си полет от стартовия комплекс 39B в космическия център „Кенеди“ във Флорида. Четирите й двигателя RS-25 и двата бели ускорителя, разположени от двете й страни, ще произведат тяга от 39 меганютона – с 15 процента повече от ракетите „Сатурн V“, използвани в програмата „Аполо“. Ес Ел Ес е с 12 метра по-къса от „Сатурн V“, но е по-мощна, тъй като използва основна степен и бустери, подобни на тези в космическите совалки. След отделянето на бустерите и основната степен на Ес Ел Ес малко след старта ще остане само космическият апарат „Орион“, прикрепен към горната степен на ракетата (ICPS). След обиколка на Земята, тя ще осигури окончателния тласък, който ще постави капсулата на лунна траектория, преди също да бъде изхвърлена. „Орион“, кръстен на яркото небесно съзвездие, е с височина 3 метра, по-просторен е от „Аполо“ и вместо за трима, е предназначен за четирима астронавти. След като се озове в орбита, „Орион“, задвижван от Европейския сервизен модул (ЕСМ) на Европейската космическа агенция (ЕКА) ще обиколи един път и половина Луната, намираща се на разстояние 380 000 километра. Капсулата ще се отдалечи на 64 000 километра зад естествения спътник на Земята – повече от всеки друг обитаем космически кораб до момента. Основната цел е да се тества топлинният й щит, който при завръщането си в земната атмосфера трябва да издържи скорост от близо 40 000 километра в час и температура от 2800 градуса Целзий – наполовина по-ниска от тази на повърхността на Слънцето. След като премине отново близо до Луната (при пристигането си „Орион“ ще се намира на 100 километра от нея), за да се възползва от гравитационна й помощ, капсулата ще предприеме обратното си пътуване. Земната атмосферата ще забави скоростта на космическия апарат до 480 километра в час, след което той ще се придвижи с 32 километра в час с помощта на серия парашути, докато се приводни край бреговете на калифорнийския град Сан Диего. Водолази ще прикрепят въжета към „Орион“, за да го изтеглят за няколко часа до вътрешността на кораб на американските военноморски сили. Въпреки че няма да има екипаж, капсулата няма да е съвсем пуста. В нея ще се намира манекен на име Муникин Кампос. Той ще седи на мястото на командира, ще бъде облечен в новия скафандър на НАСА и ще записва ускорението и вибрациите. На борда ще има и два бюста на жени, наречени Хелга и Зохар. Те са изработени от материали, които имитират човешки кости и дори органи. Единият ще носи противорадиационна жилетка, другият – не. Сензорите ще позволят да се изчислят нивата на получената радиация, особено в дълбокия космос, където те са много по-високи. Голям брой бордови камери от своя страна ще позволят да се проследи цялото пътуване, например от гледната точка на пътник в капсулата. Камерите в края на слънчевите панели ще правят селфита на космическия кораб с Луната и Земята на заден план. Действителността може да се доближи до научната фантастика с експеримент на борда му, наречен Калисто и вдъхновен от компютъра на кораба от „Стар Трек“, способен да обменя информация с екипажа. Това е усъвършенствана версия на гласовия асистент Алекса на „Амазон“, който ще бъде помолен от контролния център да регулира светлината в капсулата или да чете данните за полета. Идеята е да бъде улеснен животът на астронавтите в бъдеще. В допълнение, набор от десет CubeSats – микросателити с размерите на кутия за обувки, ще бъде изстрелян от горната степен на ракетата. Експериментите са многобройни: изследване на астероид, въздействието на радиацията върху живите организми, търсене на вода на Луната. Тези проекти, осъществявани независимо от международни компании или изследователи, се възползват от рядката възможност за изстрелване в дълбокия космос. Защо обаче е необходимо отново да се повтаря нещо, което вече е правено? Отговорът е, че този път Луната ще бъде само трамплин към Марс. За разлика от еднократните мисии „Аполо“, целта на „Артемис“ е да установи трайно човешко присъствие на Луната, с изграждането на космическа станция в орбита около нея – „Гейтуей“ (Gateway) и база на повърхността. Там ще бъдат тествани всички технологии, необходими за изпращането на хора на Червената планета. „Гейтуей“ ще служи като междинна точка за престой и зареждане с гориво преди това пътуване с продължителност поне няколко месеца. Засега тези планове остават в обозримото бъдеще. Понастоящем вниманието е насочено към старта на програмата „Артемис“, която според мнозина вещае нова „златна ера“ за НАСА. Началото поставя изстрелването на „Артемис 1“, което се очаква да бъде проследено от между 100 000 и 200 000 души.
снимка НАСА
