Някои хора са с по две лица, разбира се, в преносния смисъл. Древният римски бог Янус обаче буквално е имал две лица – с едното лице е гледал напред, а с другото – назад, символизирайки преход и двойственост. Но звезда с две лица? Всъщност, има такава. Учени са наблюдавали такова бяло джудже – един от космическите обекти с най-голяма плътност. Те го кръщават Янус заради факта, че от едната страна е съставено от водород, а от другата страна – от хелий. „Янус е римският бог с две лица и затова решихме, че е много подходящ. Освен това той е богът на прехода, а бялото джудже може би в момента преминава от атмосфера с водород към такава с хелий“, казва Илария Каяцо, астроном в Калифорнийския технологичен институт (Калтек) и водещ автор на изследването, публикувано в изданието „Нейчър“. Звездата се намира в нашата галактика Млечен път, на около 1300 светлинни години от Земята в посока на съзвездието Лебед. Янус е доста голям за бяло джудже – масата му е с 20 процента по-голяма от тази на Слънцето. Завърта около оста си на всеки 15 минути – много бързо, като се има предвид, че тези звезди обикновено правят това от няколко часа до няколко дни.
„Белите джуджета се образуват в последния етап на живота на една звезда. Около 97 процента от всички звезди са обречени да се превърнат в бели джуджета, когато умират”, обяснява Каяцо. Това ще се случи и със Слънцето, но добрата новина за жителите на Земята е, че ще са необходими пет милиарда години. Янус е забелязан първо от специалисти, работещи в обсерваторията „Паломар“ на Калифорнийския технологичен институт край Сан Диего. Смята се, че след като се образува бялото джудже, по-тежките му елементи потъват в ядрото на звездата, а по-леките – водород и хелий се издигат нагоре. Тази слоеста структура се разрушава в определен етап от еволюцията на някои бели джуджета, когато в голяма степен се смесят водород и хелий. Янус може да представлява бяло джудже в средата на този преходния процес на смесване, но е озадачаващо наличието на водород от едната страна и на хелий – от другата. Учените подозират, че магнитното поле може да е отговорно за тази асиметрия. Ако то е по-силно от едната страна отколкото от другата, както често се случва при небесните обекти, може да има по-малко смесване на елементите, като така става по-тежка за водорода или за хелия. „Много бели джуджета преминат през това и може би сме хванали едно от тях точно в момент на такъв прехода заради конфигурацията на магнитното му поле“, каза Каяцо. Янус не е единственото познато екзотично бяло джудже. Каяцо е част от изследователски екип, който през 2021 г. съобщи за такова с малък диаметър, но леко по-голям от този на Луната. Това бяло джудже може да се похвали с най-голямата маса и най-малкия размер от всички познати досега такива небесни тела. „Звездните феномени са изключително много, няма две звезди, които да са са еднакви, ако се разгледат достатъчно внимателно“, казва Каяцо.
снимка НАСА
