Дългоочакваният филм на Джеймс Камерън получи смесени отзиви от критиците, като оценките варират в широки граници по скалата от едно до пет. Докато някои твърдят, че е „ослепителен“, други го описват като „скрийнсейвър за трилиони долари“. „Природата на водата“ е продължение на „Аватар“ от 2009 г., който остава най-касовият филм на всички времена. Режисьорът Джеймс Камерън предположи, че продължението трябва да се превърне в четвъртия по големина филм в историята, само за да излезе на печалба. В „Природата на водата“ зрителите се пренасят отново на планетата Пандора, където съществуването на народа На’ви отново е застрашено. В рецензия, даваща една точка на лентата Роби Колин от The Telegraph изказва предположението, че гледането на филма „е като да те натоварят с тюркоазен цимент“. „Историята, сътворена от Камерън и четиричленен екип от сценаристи, е класическа част от удължаването на франчайза, в която не се случва нищо значимо и не се променя нищо важно, а всички части се връщат на първоначалните си позиции, готови за следващата част“, написа той. Ник де Семлиен от Empire е на противоположното мнение, като дава на филма пет точки и го определя като „гръмко забавен“. „Това е скок отвъд дори това, което [Камерън] направи с първия филм – фантасмагоричен, напълно поглъщащ сън, в който почти всеки момент на екрана се случва нещо невъзможно“, казва той. Други изразиха недоволство от продължителността на филма. „С продължителност над три часа ще имате време спокойно да размишлявате върху геополитиката, както и върху плановете за почивка, графиците си за срещи и идеите за нови готварски рецепти“, пошегува се Дани Лий от Financial Times. В първия „Аватар“ морският пехотинец с увреждания Джейк Съли (в ролята Сам Уортингтън) прониква сред коренното население на планетата, като приема тяло на аватар. В крайна сметка той дезертира и сам се присъединява към вида На’ви, за да защити планетата от опита на хората да се сдобият с ценен минерал. Действието на филма в „Природата на водата“ се развива много години по-късно. Джейк вече има семейство с Нейтири (Зоуи Салданя) и във филма те обединяват сили с рифово племе, когато се появяват нови заплахи за Пандора.
Питър Брадшоу от „Гардиън“ не беше очарован от филма, като го оприличи на „скрийнсейвър за трилиони долари“. Присъждайки на филма само две точки, Брадшоу написа: „Историята, която би могла да запълни 30-минутно анимационно филмче, е разтеглена сякаш от някаква програма за изкуствен интелект в тричасов епичен филм“. Кевин Махер от The Times също дава две точки и определя филма като „визуално впечатляващо, но излишно продължение”. Той смята, че главният герой Съли е „монотонен“, и казва, че филмът се повтаря, като добавя: „Всичко тук е повторение, повторение, повторение“. Във филма участват още Сигорни Уивър и Кейт Уинслет, заедно с новодошлите Бейли Бас и Тринити Джо-Ли Блис. Критиците са единодушни, че филмът изглежда страхотно, но някои казват, че е прекалено дълъг и му липсва смислен сюжет „В „Аватар: Природата на водата“ има сцени, които ще накарат очите ви да изскочат, главата ви да се завърти и душата ви да се чуди“, пише Оуен Глейбърман от Variety. Но той добавя: „Героите нямат почти никакво измерение. Измерението е изцяло в образите“. Според Дейвид Руни от The Hollywood Reporter филмът „предлага екшън, емоции и вълнуващи 3D визуални ефекти. По отношение на изтънчеността на разказа и още повече на диалога, това продължение за 350 млн. долара е почти толкова елементарно, колкото и предшественика му, дори на моменти по-слабо“, пише той. „Но разширеното, биоразнообразно изграждане на света ви привлича, а визуалният спектакъл ви държи хипнотизирани“. Клариса Лафри от „Индипендънт“ класира филма с три точки, с рецензия под заглавие: „Вероятно все още няма да ви пука [за Аватар], но поне е много красив“. „Тези филми, които до голяма степен са идентични по тон, не се усещат като актове на любов, а на материални постижения“, пише тя. „Те съществуват повече, за да бъдат уважавани, отколкото за да бъдат обожавани“. Има още една рецензия с три точки от Ларушка Иван-Задех от Metro, която казва: „Макар че има тонове действие, е забележително трудно да се ангажираш с него или да се заинтригуваш искрено от тези безвкусни герои. Като спектакъл той е изумителен. Но дали това изобщо е филм?“, попита тя. „По-скоро прилича на тричасова разходка в увеселителен парк“. Джъстин Ланг от „Лос Анджелис Таймс“ е по-ентусиазиран, като твърди, че филмът „ще излекува филмовата ви скука. Камерън ви повлича толкова дълбоко и ви пуска по течението толкова леко, че на моменти нямате усещането, че гледате филм, а че плувате в него“, каза той. Ланг описва филма като „възхитителен и предизвикващ страхопочитание“, добавяйки, че зрителското изживяване „просто не може да се сравни с каквото и да е друго, което се прожектира в момента по кината“.
по БГНЕС и Би Би Си, снимка TMZ