Денят на Западните покрайнини се отбелязва на 8 ноември винаги с черен флаг. Този ден е свързан  с подписването на Ньойския договор, който е черна страница в българската история. С подписването на Ньойския договор на 27 ноември 1919 г.   страната ни излиза от Първата световна война. Според клауза от този договор губим изконно български територии по границата с тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци, казва Христина Кирилова от Регионалния исторически музей във Видин:“По силата на този договор са отнети български територии и във Видинския край. Села от Кулска околия, както и земи от Бреговска община, преминават в тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци. Това са селата Грацков, Големи Ясеновец, Мали Ясеновец, Бракевци, Черномашница, Шипиково, Коилово, Халово и Злокукя, както и частта на Брегово на другия бряг на Тимок. Откъснати са изконни български територии. България завинаги се разделя с великата си идея да обедини всички български територии. На Парижката мирна конференция Сърбия претендира за ивица от западната територия на България, в която влизат Видин и Белоградчик. Успяваме обаче да спасим тези български градове, а представителите на САЩ и Италия удържат мераците на Белград“. На 6 ноември 1920 г. сръбската армия нахлува и окупира земи и села по Видинско, Кулско, Трънско, Царибродско, Кюстендилско. Те дори не изчакват да завърши работа Международната комисия, която има за задача да прокара тази граница. Границата не просто разделя селата в тогавашна Кулска околия, на две  разделени са фамилиите. Христина Кирилова обяснява, че на българите, останали в пределите на Кралство на сърби, хървати и словенци са наложени редица ограничения: „Нямат право да отглеждат кучета, нямат право да сеят високи посеви, нямат право да се доближават до границата и още ред забрани… Към тях се прилага жестока асимилация“.

Много от мъжете от тези села от Кулска околия, които остават в Кралството на сърбите, хърватите и словенците, са се сражавали и загинали по време на войните за национално освобождение  в редиците на 3-ти пехотен Бдински полк. През 1941 година когато България поема управлението на Западните покрайнини наследниците на загиналите от останалите зад границата села правят дарения за паметника на Трети пехотен Бдински полк. „Една цяла община – Черномашница, останала в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци дарява средства за паметника на Бдинци във Видин“, казва Христина Кирилова. Основанията за тези дарения са ясни – българите от Западните покрайнини са проливали кръвта си за България и останалите живи техни потомци искат да почетат паметта им като дарят средства за паметника на Трети пехотен Бдински полк.

Анна ЛОЗАНОВА