ХХХ-то Софийско изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили показва широка гама от изключително красиви и редки видове. Търсенето на български минерали се оказва, че е изключително високо, защото те са много редки поради своята формата. България е основен източник на минерали от типа сфалерит, халкопирит, пирит, манганокалцит, родохрозит. „Ние сме един огромен източник за минерални образци. България в момента е може би един от най-големите източници за този тип хидротермални орудявания и с всичките мини, които имаме в Мадан, в Лъки, сме на едно от първите места в това отношение“, каза Иван Пожаревски. По думите му нашите минерали са с много особена морфология, т.е. те образуват много красиви кристали и това е един много сериозен бизнес в света. „В момента има над 12 милиона колекционери, а както е известно – това, което ти е хоби, за него пари не се пестят“, заяви той. На своя щанд на изложението Пожаревски и дъщеря му предлагат почти цялата гама от полускъпоценни камъни, както и някои по-редки разновидности. Той сподели, че по отношение на българския сфалерит страната ни е на практика основен източник в света, а самите камъни са колекционерски. „Имаме също така розов манганокалцит, който е уникален, подобен има и в Южна Америка, но той е от друг тип. Това, което ние предлагаме, в Япония, в Америка считат, че пази любовта в семейството, че пази дома. Не знам доколко това е истина, обаче факт е, че е с невероятно търсене. На практика рядко ни се случва да успеем да заделим нещо за нашия пазар“, обясни Пажаревски. На щанда му могат да бъдат видени още арагонити от Перу и Мадагаскар, аметисти от Уругвай и Бразилия.
Tой демонстрира как би стоял полускъпоценен камък на един пръстен. „Това е играта на камъка, т.е. дисперсията – разделянето на светлината на съставните ѝ части“, обясни мъжът. Ростислав Траянов, геолог по образование, предлага на щанда си палеонтологични и фосилни образци. За тях той разказа, че това са най-общо казано останки от вкаменени животни от България и от целия свят, които са част от личната му колекция, която е предназначена за показване и за продажба. „Тези, които са от нашата страна съм ги събирал почти всичките аз самият“, сподели Траянов, като уточни, че чуждестранните ги придобива най-често на принципа на обмяна, тъй като поддържа контакт с множество колекционери в чужбина. Подобни останки се намират до морето, а други в планините. Важно е човек не само да знае къде да ги открие, но и да е наясно с това как да ги извади, да ги датира и опише. Важно е и да се съхраняват правилно – в помещения с определена влажност. Васил Вълчанов и брат му предлагат различни бижута и сувенири от кехлибар повече от 30 години. „Самият минерал се внася. Ние в България нямаме кехлибар“, обясни той и допълни, че произходът на кехлибара е от Прибалтика, а най-голямото находище е Калининградското. Изделията, които предлага Вълчанов, са предназначени и за българи, и за туристи. И тъй като туристите са основният им таргет, се изработват бижута и сувенири, които са съобразени с техните естетически изисквания. По думите му бизнесът им съществува благодарение на туристите, защото в България хората имат погрешната представа, че кехлибарът е камък, типичен за бабите от времето на комунизма и не е актуален. Вълчанов е категоричен, че човек не трябва да робува на такива предразсъдъци.
по БГНЕС
