Българският бизнес ще настоява за нови енергийни помощи и през следващата година. Обезпечаването с енергия и суровини е основният проблем не само на българската, но и на европейската икономика, показва европейското икономическо проучване за очакванията на бизнеса за 2024 година. Изследването беше представено от Българската търговско-промишлена палата, партньор на Европейската асоциация на търговско-промишлените палати. Българският и европейски бизнес все още носи наследството от пандемията, високите цени на енергията и суровините и нарушените вериги на доставки. Нашите фирми смятат, че държавата не прави достатъчно за достъп до евтини суровини и ще настояват срока на енергийните компенсации, които получават до края на годината, да бъдат удължен и през следващата, съобщи председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов: „Очаквайте да предложим мерки за продължаване. Ние имаме една от най-успешните формули за съдействие на бизнеса, но всяка формула се нуждае от усъвършенстване“.
В момента бизнесът получава компенсации в размер на 100 процента от разликата между средномесечната борсова цена и базовата цена от 200 лева за мегават час електроенергия. Другият основен проблем на европейската и българската икономика е липсата на квалифициран работен персонал и разходите за труд. И въпреки това, голямата част от българските компании в проучването очакват да бъдат наети повече работници през 2024 година: „Няма сектори, това важи и за Европа, и за България, които да са напълно доволни от желаещите да работят, които имат квалификация за това. В Европа има хроничен недостиг на квалифицирана работна ръка. Въпросът за внос на работна сила в България е от ключово значение в перспективите за ръст на икономиката. Очакванията за намаляване на заетостта са по-малки, отколкото предишната година“. 40% от анкетираните български компании очакват ръст на инвестициите. 54 на сто оценяват положително бизнес средата и очакват още по-добри условия през следващата година. Българският бизнес разчита предимно на продажби на вътрешния пазар, едва 9% очакват износът им да нарасне. Европейските институции продължават да налагат нови регулации за фирмите, а тежестите за малките и средни предприятия са най-големи, посочи още председателят на Търговско-промишлената палата. И отбеляза, че спадът при автомобилната индустрия в ЕС ще се отрази и на българските заводи, които произвеждат части за автомобили. Европейско икономическо проучване за очакванията на бизнеса в България и Европа през 2024 година се организира за 31-ви път от Европейската асоциация на търговско-промишлените палати. Провежда се ежегодно в 27 европейски държави. У нас проучването е проведено в периода август-септември 2023 година.
по БНР
