Българската народна банка /БНБ/ и търговските банки са били добре подготвени за подобна ситуация. Това каза управителят на БНБ Димитър Радев по време на изслушването си във временната комисия за установяване на факти и обстоятелства относно действията и бездействията на компетентните български органи във връзка наложените на 2 юни 2021 г. санкции на български физически и юридически лица от Службата за контрол на чуждестранните активи /OFAC/ на Министерството на финансите на САЩ на основание Глобалния закон „Магнитски“ за отговорност при нарушаване на човешки права. Димитър Радев обясни, че превантивните мерки, взети много преди публикуването на списъка „Магнитски“ и при липсата на законова рамка, са включвали текстове във вътрешните правила и процедури на банката, както и общите условия за работа с техните клиенти. Тези текстове са били еднозначни, че при налагане на санкции от страна на Министерството на финансите на САЩ, банките ще се придържат към тези санкции и ще ги прилагат. Причината за този подход, възприет от банковия сектор, е заради много тежките последствия, които тези санкции могат да имат за конкретните банки и банковата система, обясни Димитър Радев. Той даде конкретен пример, посочвайки, че на 13 февруари 2018 г. Министерството на финансите на САЩ е включило в санкционния списък една латвийска банка поради това, че не спазва американски санкции, свързани със Северна Корея. Събитията след това са се развили изключително бързо и в рамките само на около 10 дни банката е била обявена в несъстоятелност. „Така че това е един пример, а има и други примери за тежки санкции, които не могат да бъдат по възможностите на нашите банки, така че това е основната причина да се предприемат тези превантивни мерки“, коментира управителят на БНБ.
Важен показател за това, че превантивните мерки са работели, дори преди обявяването на „списъка Магнитски“, е размерът на кредитите и депозитите на засегнатите лица. По думите на управителя на БНБ те са незначителни в сравнение с общото кредитно портфолио и депозитната база на банките. Радев уточни, че кредитите на фирмите и физическите лица от двата списъка, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от OFAC по закона „Магнитски“, възлизат на 11 млн. и 200 хил. лева, докато общият размер на кредитите на фирмите и физическите лица в банковата система е 65 млрд. и 700 млн. лева. „Това представлява един дял от 0,017 процента“, добави управителят на БНБ Радев. Той допълни, че по отношение на привлечените средства от фирми и физически лица от двата списъка възлизат на 28 млн. и 400 хил. лева. Общият размер на привлечените средства от фирми и физически лица в банковата система е 97 млрд. и 300 млн. лв. „Т.е. делът в случая представлява 0,029 процента“, посочи още Радев. В резултат от предприетите превантивни мерки, от гледна точка на депозитите и кредити, няма материален проблем, свързан със „списъка Магнитски“, изтъкна управителят на БНБ. Реалният проблем е, че всяка една от българските банки, която не прилага санкциите, може да бъде „припозната“ като банка, която не спазва санкциите, и включена в санкционния режим. Тогава санкциите и последствията могат да бъдат изключително тежки не само за конкретните банки, но и за банковата система, заяви още Радев. Според него именно това е причината за превантивните действия. „Ние не бяхме изненадани от това развитие, разбираме напълно, че става въпрос за юридически казус, но банките не са в състояние да изчакат решаването на цялата тази съвкупност от проблеми. Забавянето при тях, както се вижда в примера, който дадох, може да им струва много скъпо“, каза още Димитър Радев.
снимка ДЕБАТИ
