Сградата на минералната баня в столичния район Овча купел вече три десетилетия е в разруха. С уникална архитектура не само за времето си, днес тя е паметник на културата. Построена е между 1925 –1928 г. и се окачествява като шедьовър на модернизма в творчеството на арх. Георги Овчаров. След завършването на строителството през 1933 г. в близост до банята и минералния извор е изграден Комплекс за здравеопазване – днес Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация. Така банята престава да бъде само хигиенна и е част от лечебния комплекс. Така функционира до края на 80-те години на ХХ в. след което е затворена и подложена на разрушаване. И до днес в изоставените помещения са налице останки от бившите научни лаборатории за изследване на минералната вода. През 2017 г. в банята възниква пожар, който нанася щети във вътрешното пространство, особено в помещенията с басейните и общите части.
Фигурални мотив, уникална мозайка, вити стълби в прах и разруха днес само напомнят за предишното великолепие на сградата, лекувала десетилетия наред хора от България и чужбина.
Според преданията минералният извор изригва след голямо земетресение през 1858 г. Тогава почват да наричат извора „Жежката вода“ или „Гьоло“. Легендата разказва, че местните овчари водели стадата си там на водопой , а копитата им оставяли дупки – купели, които се пълнели с вода. За лечебната сила на водата се разбрало, когато болни животни оздравявали. Така нарекли местността Овча купел – къпаните овце. Лечебните свойства на водата бързо се популяризират и там започват да се лекуват хора от Софийско и цяла България. Около извора се появяват паянтови бараки с гостилници и хан за пренощуване на посетителите около минералния извор.
Той е каптиран в началото на ХХ в. Първо се изградили два басейна – мъжки и женски. Решението за изграждане на минерална баня е взето още от правителството на премиера Александър Стамболийски, но последвалите политически събития забавят строителството. Изграждането на комплекса с минералната баня и профилакториума приключва към 1933 г. и функционира до началото на 90-те години на ХХ в. През 50-те години на ХХ в. започва изграждането и залесяването на близкия парк „Овча купел“. Културно- историческата значимост на минералната баня в Овча купел не се състои само в архитектурната й стойност. Тя е важно технологично съоръжение в използването на високите минералогични качества на минералната вода, наречена на това място „жива вода“.
Според изследванията минерална вода „Овча купел” се характеризира като минерализирана, хипотермална, сулфатно-хидрокарбонатна-калциево-натриева, магнезиева, бистра, без утайка, с лек мирис на сероводород. Тя отговаря на изискванията за курортните ресурси и курортни местности.
Препоръчва се за заболявания на опорно-двигателния апарат – артроза, артрозоартрит, спондилоза, остеопороза; ртопедични и травматологични заболявания – следфрактурни състояния, епикондилит, периартрит, тендинит, лиментити; заболявания на периферната нервна система – радикулит, радикулопатия, неврит, полиневропатии от различно естество, диабетна полиневропатия; професионални заболявания като заболявания от пренапрежение на крайници, съдова дистония, както и кожни заболявания – неспецифични дерматити, екземи, а също и хронична венозна недостатъчност.
Плановете на Столична община са минералната баня „Овча купел“ да бъде реставрирана като модерен балнеоцентър с активното използване на безценната минерална вода, но по различни причини ремонтът нееднократно се отлага.
