Страните-потребители на петрол трябва да създадат съюз на купувачите, нещо като анти-ОПЕК+. Това ще лиши Русия и Саудитска Арабия от възможността да завишават цените и ще ги принуди да продават горивата при пазарни условия. Съдействието, което саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман оказва на руския президент Владимир Путин, в нарушение на споразумението между Рияд и Вашингтон за намаляване на цените на петрола подчертава една проста реалност: ОПЕК+ трябва да престане да съществува. Целта на този петролен картел беше монополно ценообразуване. Страничният ефект от нея е катастрофална нестабилност. А настоящата мисия на организацията изглежда е да лиши света от последния му шанс да избегне климатичната катастрофа. С решението си да намалят производството с два милиона барела дневно в момент, когато цените вече са достигнали 90 долара за барел, двамата петролни крале разкриха картите си: те възнамеряват да накарат цената на суровия петрол да скочи до сто долара за барел. Това ще доведе до изтощаване на повечето световни икономики, които вече страдат от инфлация, недостиг на храна и непрекъснати смущения във веригите за доставки. От по-високите цени на петрола ще се възползват не само Русия и Саудитска Арабия, но и иранските аятоласи и антидемократичният президент на Венецуела Николас Мадуро. Идеята, че Съединените щати нямат инструменти за въздействие върху световните цени на петрола, е абсурдна. ОПЕК+ намалява производството в момент, когато светът активно се стреми да намали зависимостта си от петролни продукти. Разрастването на електромобилите и електрическите камиони ще доведе до намаляване на търсенето на петрол през следващите десетилетия. Ако монополът на ОПЕК+ бъде решително оспорен, ще имаме достатъчно петрол – включително американски шистов петрол – за да задоволим световните нужди. Законопроектът, който в момента се разглежда в Конгреса, наречен NOPEC („No Oil Production and Export Cartels“), ще премахне механизмите за суверенен имунитет и ще подчини Саудитска Арабия и нейните съюзници на антитръстовото законодателство на САЩ. Ако Съединените щати и Европа приложат на практика антитръстовите закони – например като наложат вносни мита, ограничат достъпа до публичните финансови пазари, наложат глоби и санкции – срещу „СаудиАрамко“, руската „Роснефт“ и други държавни петролни компании, картелът няма да може да надува цените, което ще доведе до тяхното рязко понижаване.
Представители и на двете партии в Конгреса на САЩ открито подкрепят подобни правни действия. ОПЕК+ включва много държави – не само Саудитска Арабия, но и Нигерия и Ирак – и както и другите картели, той е толкова силен, колкото е силно най-слабото му звено. Ако правителството на САЩ разполага с правни инструменти, организацията, разбира се, ще може да протестира, но няма да може да предприеме ефективни ответни мерки. За да заместят ОПЕК+, САЩ и Европейският съюз трябва да организират мащабен антикартел, който да включва отговорни производители и потребители на петрол. Организацията за чист и достъпен транспорт (OCAT) ще управлява нестабилността на цените по достъпен, но печеливш начин – може би като се започне от 70-90 долара и постепенно се намалява при намаляване на търсенето на гориво. Освен това тя трябва да изисква от всички износители на петрол да намалят замърсяването и въглеродните емисии. Идеята за подобна организация беше предложена от Китай още през 2012 г., но тогава тя беше пренебрегната. Сега трябва сериозно да го обмислим. В допълнение към антитръстовите санкции членовете на OCAT ще трябва да прилагат два основни инструмента. Първо, те трябва да създадат много по-широка мрежа от стратегически петролни резерви, за да могат ефективно да управляват цената на суровия петрол. Ако те купуват гориво на цена от 70 долара в периоди на слабо търсене и го продават, когато цената надхвърли 90 долара, тези резерви ще бъдат много по-евтини от днешния изключително нестабилен пазар на петрол и дори биха могли да генерират печалби. Както всеки потребителски съюз, OCAT ще трябва да реагира на промените в основния пазар, като увеличава и намалява своя ценови коридор въз основа на наличните обеми, а не на манипулации от страна на картела. А решенията ще се вземат от потребителите, а не само от производителите. За да успее, OCAT ще трябва да представлява отговорните производители, включително настоящите членове на ОПЕК+, които са готови да работят за стабилна цена, определяна от пазара. Освен това OCAT ще може да купува петрол за попълване на стратегическите си резерви в находища, които имат най-малко отрицателно въздействие върху климата. Това ще подпомогне по-отговорните производители и ще въведе ефективни мерки за намаляване на замърсяването. На такъв пазар американските шистови компании вероятно ще играят ролята на стабилизиращ производител. Шистовата индустрия в САЩ е изключително конкурентна и има способността бързо да увеличава и намалява производството, което я прави идеално подходяща за стабилизиране на управлявания пазар на петрол. Но първо ще трябва да се почисти – особено в Пермския басейн в Тексас, където добивът продължава повече от век. След като картелът бъде заменен от конкурентен световен пазар на петрол, Русия и Саудитска Арабия отново ще станат основни играчи и ще трябва да продават своя суров петрол на цена в рамките на пазарния диапазон на OCAT. Друг важен инструмент на организацията трябва да бъде значителното увеличаване на инвестициите в електрически автомобили и камиони. Това ще гарантира, че търсенето на петрол ще достигне своя връх, след това ще спадне и ще продължи да намалява постепенно. По-специално, САЩ и Европейският съюз ще трябва да премахнат остарелите политики, данъчното облагане и пречките пред увеличаването на слънчевата и вятърната енергия, изграждането на високотехнологични разпределителни мрежи и мрежи от зарядни станции за електрически превозни средства. Дори законопроектът на сенатора от Западна Вирджиния Джо Манчин, който има множество сериозни недостатъци, ще помогне на американската слънчева и вятърна енергия да изпревари петрола. Конгресът може и трябва да се справи по-добре следващия път. Търсенето на петрол няма да изчезне за една нощ, но като гарантира конкурентно предлагане на петролни продукти на умерени цени и осигурява постоянен поток от инвестиции в електрическия транспорт, OCAT може да доближи края на петролната ера, като осигури стабилна икономика в преход. Това може да се случи бързо – по-бързо от всяка друга мярка, която се обмисля, за да се запази цената на това гориво в приемливи граници и да се намали потреблението му в световен мащаб. Ако държавите, на които се налага да внасят петролни продукти – огромното мнозинство от страните в света – създадат организация, основана на принципа на справедливите и стабилни цени, общите интереси ще им позволят да преодолеят съпротивата на износителите на горива. Не само богатите страни страдат от ценовия сговор на ОПЕК+. Развиващите се икономики са изправени пред забавяне на растежа всеки път, когато цената на петрола се повиши до сто долара за барел. Както заяви новият президент на Кения Уилям Руто, „изкопаемите горива са противоположни на свободата“ и светът трябва да разкъса тези вериги. Време е за достъпни, стабилни и прозрачно управлявани цени на петрола. ОПЕК+ може и трябва да бъде заменена с организация, основана на други принципи. На Саудитска Арабия и Русия не трябва да се позволява да определят световните цени на енергията.
по БГНЕС, автор Карл Поуп е бивш изпълнителен директор на екологичната организация Сиера клуб
