Напрежението в Молдова нараства, тъй като Русия е обвинявана, че подготвя преврат, който може да въвлече страната във войната на Кремъл с Украйна. Президентът на Молдова, Мая Санду, обвини Русия, че използва „диверсанти“, маскирани като цивилни, за да подклажда безредици в период на политическа нестабилност. Тя повтори подобните предупреждения от страна на украинския президент Володимир Зеленски. Междувременно руският президент Владимир Путин неоснователно обвини Киев, че планира нападение срещу проруската територия в Молдова, където Москва има военна опора. Това засили опасенията, че се създава претекст за анексиране в стил Крим. Президентът на САЩ Джо Байдън се срещна с президента Санду в рамките на пътуването си до Варшава миналата седмица, когато бе отбелязана годишнината от руското нахлуване.
Какво се случва в Молдова?
По-рано този месец Зеленски предупреди, че украинското разузнаване е прихванало руски план за дестабилизиране на и без това нестабилната политическа ситуация в Молдова. Неотдавнашната оставка на министър-председателя на страната последва продължаващ период на кризи, начело с рязко покачващите се цени на природния газ и неимоверно високата инфлация. Новият министър-председател на Молдова продължи про-европейската политика на правителството, но след това в столицата Кишинев се проведоха проруски протести, подкрепени от крайнодясна промосковска политическа партия. На фона на напрежението президентът на Молдова Санду отправи директно обвинение, че Русия се опитва да се възползва от ситуацията. Санду заяви, че през есента на миналата година правителството е планирало „поредица от действия с участието на диверсанти, които са преминали военно обучение и са маскирани като цивилни лица, за да извършват насилствени действия, нападения срещу правителствени сгради и вземане на заложници“. Санду твърди също, че лица, маскирани като „така наречената опозиция“, ще се опитат да наложат смяна на властта в Кишинев чрез „насилствени действия“. „Ясно е, че тези заплахи от страна на Русия и апетитът за ескалация на войната към нас са много големи“, заяви пред Си Ен Ен Юлиан Гроза, бивш заместник-министър на външните работи на Молдова, а сега директор на базирания в Кишинев Институт за европейски политики и реформи. „Молдова е най-засегнатата страна след Украйна (от) войната“, каза той. „Ние все още сме малка страна, която все още има слабо развита икономика, и това създава голям натиск“.
Какво планира Русия?
Въпреки уверенията на Москва за невинност, действията ѝ по отношение на Молдова поразително приличат на ходовете, които тя предприе преди анексирането на Крим през 2014 г. и пълномащабното нахлуване в Украйна миналата година. Във вторник Путин отмени указ за външната политика от 2012 г., с който отчасти се признаваше независимостта на Молдова. В четвъртък Министерството на отбраната на Русия обвини Украйна, че „подготвя въоръжена провокация“ срещу проруския сепаратистки регион Приднестровие в Молдова „в близко бъдеще“, съобщиха руските държавни медии. Не бяха представени никакви доказателства или допълнителни подробности в подкрепа на обвинението на министерството и то беше отхвърлено от Молдова. Твърдението обаче постави западните лидери нащрек, тъй като се появи почти точно година след като Путин направи подобни, необосновани твърдения, че руснаците са мишена на нападения в Донбас, което му позволи да представи инвазията си в Украйна като въпрос на самозащита. „Така беше и преди – наблюдавахме постоянни действия на Русия, която се опитваше да проучи и използва информационното пространство в Молдова, използвайки пропаганда“, каза Гроза. „С войната всички тези инструменти, които Русия използваше преди, се умножиха и засилиха“, каза той. „Това, което виждаме, е реактивиране на руските политически пълномощници в Молдова.“ „Виждам много отпечатъци от руски сили, руски служби в Молдова“, заяви министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки пред CBS миналата неделя. „Това е много слаба страна и всички ние трябва да им помогнем.“
Защо Русия има опора в Молдова?
Централно място в интересите на Русия в Молдова заема Приднестровието. То е отцепническа територия, която се простира по източния фланг на страната и в която от десетилетия се намират руски войски. Територията е анклав с площ 1300 кв. км на източния бряг на река Днестър. Тя е била място на руски военен аванпост през последните години на Студената война. През 1990 г. тя се обявява за съветска република и се противопоставя на всеки опит на Молдова да стане независима държава или да се слее с Румъния след разпадането на Съветския съюз. Когато Молдова става независима, Русия бързо се включва като т.нар. мироопазващи сили в Приднестровието, изпращайки войски в подкрепа на промосковските сепаратисти там. Последва война с молдовските сили и през 1992 г. конфликтът завърши в безизходица. Приднестровието не беше признато международно, дори от Русия, но молдовските сили го оставиха като де факто отцепила се държава. Ситуацията остави територията и нейните около 500 000 жители в капан, а Кишинев и до днес не упражнява почти никакъв контрол върху нея.
Защо Молдова е важна?
Молдова е държава на кръстопът между Изтока и Запада. Нейното правителство и повечето от нейните граждани искат по-тесни връзки с ЕС и миналата година страната получи статут на кандидат за членство. Но тя е и дом на отцепническа фракция, чиито настроения Москва се стреми да разбуни. През изминалата година тя беше огнище на напрежение в периферията на руската инвазия в Украйн. Руски ракети на няколко пъти пресичаха молдовското въздушно пространство, включително по-рано този месец. Поредица от експлозии в Приднестровието през април миналата година породи опасения, че Путин иска да въвлече територията в инвазията си. Забавеният военен напредък на Русия оттогава насам временно разсея тези опасения. Но официални лица в Молдова предупреждават Запада, че тяхната страна може да бъде следващата в списъка на Путин. Миналия месец ръководителят на Службата за сигурност на Молдова предупреди, че съществува „много висок“ риск Русия да започне нова офанзива в източната част на страната през 2023 г. Молдова не е член на НАТО, което я прави по-уязвима за плановете на Путин. Ако Русия започне пролетна офанзива, съсредоточена в южната част на Украйна, тя може да се опита отново да се промъкне към Одеса и след това да се свърже с Приднестровието. Така ще се създаде сухопътен мост, който преминава през Южна Украйна и се приближава още повече до територията на НАТО.
по БГНЕС, автор Роб Пикета, CNN
