Европейският парламент е единственият пряко избиран транснационален парламент в света. Депутатите в ЕП са призвани да представляват интересите на гражданите на Европейския съюз на европейско ниво, се отбелязва в информационния раздел за десетите избори за ЕП, публикуван в сайтовете на бюрата на ЕП в страните – членки на ЕС. Заедно с представителите на правителствата на страните в ЕС депутатите в ЕП вземат решения и приемат нови законодателни актове, които оказват цялостно влияние върху живота в ЕС. Тези актове имат набелязани различни цели – икономически растеж, подкрепа на уязвимите хора, мерки относно климатичните изменения, укрепване на сигурността и много други. Депутатите разискват социални, икономически и политически теми и следят за опазването на ценностите на ЕС, а именно зачитане на правата на човека, свобода, демокрация, равенство и върховенство на закона. Европейският парламент одобрява многогодишния бюджет на ЕС и следи как се използват средствата. Той избира председателя на ЕК, назначава еврокомисарите и упражнява надзор върху работата им. ЕП е една от ключовите институции на ЕС и е една сред основните институции в европейската архитектура още от полагането на нейните основи. Първите преки избори за Европейски парламент се произвеждат през 1979 г. Оттогава този вот се повтаря на всеки 5 години. Правилата за произвеждането на изборите за ЕП се дефинират в изборното законодателство на всяка една страна членка. Някои правила са специфични, като например възрастта, на която избирателите могат да гласуват. Така например в повечето страни членки тя е 18 години, с изключение на Малта, Белгия, Австрия и Германия, където тя е 16 години, и Гърция, където е 17 години. Правилата за прага, който трябва да бъде преодолян, за влизане в Европарламента, също се различават в зависимост от страните членки. При произвеждането на европейските изборите има обаче и някои общи принципи, които трябва да бъдат спазени от всички страни членки. На първо място изборите се провеждат в рамките на 4 дни – между четвъртък и неделя. Броят на избраните депутати от всяка участваща политическа партия е пропорционален на броя на гласовете, които тя е получила на изборите. Гражданите на ЕС, които живеят в друга страна от ЕС, имат право да гласуват и да участват като кандидати на европейските избори в страната, където живеят. Всеки гражданин може да гласува само веднъж. На европейските избори се съревновават национални политически партии и коалиции с партийни листи. Повечето национални партии са свързани с определена европейска политическа партия.
Колко общо депутати ще има в ЕП след десетите преки избори
В резултат на демографските промени в ЕС Съветът на ЕС реши през 2023 г. броят на членовете на ЕП да нарасне от 705 на 720, тоест с 15 евродепутати повече. След преговори как да бъдат разпределени тези допълнителни 15 места, стана ясно, че те ще бъдат разпределени между 12 страни. Франция, Испания и Нидерландия ще получат по две допълнителни места, а по едно допълнително място ще отидат при Австрия, Дания, Белгия, Полша, Финландия, Словакия, Ирландия, Словения и Латвия. По правило точният брой на депутатите в ЕП се определя всеки път преди провеждането на нови избори. Общият брой на депутатите не може да надвишава 751 депутати включително и председателя на ЕП. Броят на евродепутатите се основава на принципа на регресивната пропорционалност. Това означава, че всеки депутат от по-голяма страна представлява повече хора, отколкото депутат от по-малка страна. Минималният брой депутати от която и да е страна е 6, а максималният брой – 96. В топ 5 на страните с най-голям брой евродепутати, тоест с над 50 евродепутати, са Германия, Франция, Италия, Испания и Полша. На дъното на тази класация са страните с под 10 евродепутати и това са Словения, Латвия, Естония, Кипър, Люксембург, Малта.
Колко точно евродепутати ще има всяка страна членка след десетите европейски избори
Германия – 96 депутати
Франция – 81 депутати
Италия – 76 депутати
Испания – 61 депутати
Полша – 53 депутати
Румъния – 33 депутати
Нидерландия – 31 депутати
Белгия – 22 депутати
Гърция, Чехия, Португалия, Унгария, Швеция – по 21 депутати
Австрия – 20 депутати
България – 17 депутати
Дания, Финландия и Словакия – по 15 спрямо
Ирландия – 14 депутати
Хърватия – 12 депутати
Литва – 11 депутати
Словения и Латвия по 9 депутати
Естония – 7 депутати
Кипър, Люксембург и Малта по 6 депутати
График на произвеждане на десетите европейски избори
Десетите европейски избори ще се произведат от 6 до 9 юни 2024 г. В този период някои страни ще гласуват в един ден, а други в рамките на 2 дни.
На 6 юни гласува само Нидерландия.
Само на 7 юни гласуват в Ирландия.
Само на 8 юни гласуват в Латвия, Словакия и Малта.
На 7 и 8 юни гласува Чехия, а на 8 и 9 юни – Италия.
На 9 юни гласуват 20 страни членки – България, Румъния, Австрия, Германия, Белгия, Люксембург, Франция, Хърватия, Словения, Кипър, Гърция, Дания, Швеция, Финландия, Естония, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Испания.
Групи в Европейския парламент
След европейските избори и конституирането на новия ЕП европейските депутати се организират в политически групи, които споделят общи идеи. Всяка група трябва да включва поне 23 депутати от поне една четвърт от страните в ЕС. Всяка политическа група се грижи за собствената си вътрешна организация, като назначава председател (или двама съпредседатели), бюро и секретариат. Политическите групи в ЕП са свързани с европейски партии.
