Болести, изкарани в детските години, може да са свързани с по-висок риск от липса на потомство в зряла възраст, показва ново проучване. Бездетността не е свързана само с плодовитостта, посочват изследователите от Хелзинкския университет. Те са анализирали множество социални, икономически и индивидуални предпочитания, за да разберат защо някои възрастни никога не стават родители. „Различни фактори водят до увеличаване на бездетността в световен мащаб, като отлагането на родителството е значителен фактор, потенциално увеличаващ риска от принудителна липса на потомство“, обяснява водещият автор Аосин Лю в разпространено прессъобщение. Екипът, ръководен от Лю – по време на изследването постдокторант в Института за молекулярна медицина към университета в Хелзинки, Финландия – се опитва да разбере. Изследователите проучват данни за повече от 2,5 милиона финландски мъже и жени, родени в периода между 1956 г. и 1973 г. Повечето от тях са в репродуктивна възраст до 2018 г.
Учените са се фокусирали върху около 71 500 двойки сестри и почти 78 000 двойки братя, при които единият брат или сестра са бездетни, а другият има едно или повече деца. Проучването установява, че един от всеки четирима мъже от финландските доброволци няма потомство към 2018 г., в сравнение с 16,6% от жените. Според данните образованието се очертава като основен фактор за бездетността, като вероятността финландците с по-ниско образование да имат деца е по-малка. Някои заболявания, изкарани в детството, също така повишават вероятността за липса на потомство в зряла възраст. При анализа на 414 диагнози от ранния живот 74 в значителна степен са свързани с това дали детето ще израсне като бездетен възрастен или не. Около половината от тях са класифицирани като „психично-поведенчески“ разстройства, казва научният екип. Но ефектите се различават в зависимост от пола – например, шизофренията и история на остра алкохолна интоксикация в детството са по-силно свързани с бездетността при мъжете, отколкото при жените, установява проучването. Непсихиатрични заболявания или състояния от детството също играят роля за бездетността в по-късен етап. При жените затлъстяването, диагностицирано в тийнейджърските години на момичето, но не по-късно, е свързано с високи шансове да не станат майки. Заболявания, свързани с диабет в детството, както и вродените дефекти имат по-силни значение да липата на потомство при жените, отколкото при мъжете. Диагнозите на автоимунни и възпалителни заболявания в ранна възраст също изглежда повишават риска от бездетност като цяло. Водещият автор Андреа Гана заяви, че проучването „проправя пътя към по-добро разбиране на това как болестите допринасят за принудителната бездетност и необходимостта от подобряване на интервенциите в областта на общественото здраве“. Екипът му признава, че са необходими повече данни, за да се определи кои хора са били бездетни по свой избор и кои са били неволно бездетни поради безплодие или други житейски фактори. Изследването е публикувано „Нейчър хюман бихейвиър“.
