В цяла България обичат хората на Дико Илиев, той е композирал Дунавското хоро – най-популярното и обичано хоро. То се свири от оркестри в цяла България. Пристъпвайки с неговата музика посрещаме Нова година. Дико Илиев е определян е като уникално явление в българската музика заради творчеството си. Той е създател на жанра – хора за духов оркестър. Това са авторски хора, композирани за духов оркестър, в които личи майсторството на познавача на фолклорната ни музика.
Роден е на 15 февруари 1898 г. в Карлуково, Луковитско. 13-годишен родителите му го изпращат да учи музика в Орханийския военен духов оркестър. 14-годишен тръгва по пътищата на започналата Балканска война, а след това – на Първата световна война, нотите научава на фронта. Именно на фронта младият Дико Илиев написва своето първо произведение – “Искърско хоро” , това е неговият пръв опит като композитор. През 1919 г. постъпва на работа във Военното училище в София. След като се задомява през 1931 г. пристига в Оряхово, свири в новосъздадения военен духов оркестър в Оряхово. Тук започва активният му творчески период, в който създава хората “Зиг-заг”, “Селски въздишки”, “Варненско хоро”, “Оряховска идилия” и др. За около 1 година през 1936 г. отива отново в София и пак са връща в Оряхово като щаб-тръбач на 36-ти Козлодуйски полк. Тогава вече създава популярните “Дайчово хоро”, “Селски празник”, правото хоро “Александрийка”, “Добруджанско право хоро”,“Пайдушкото хоро “Народна душа” и др. През 1937 година на 18 април пише прочутото си „Дунавско хоро“.
Дико Илиев популяризира духовата музика сред местното население. Той ръководи оркестри в селата – Букьовци, Хайредин, Ботево, Рогозен, Мадан, и още много села във Врачанско, Плевенско и Монтанско. Обучил е над 200 музиканти и това е големият му принос в музикалното дело. Дико Илиев участва в първата фаза на Отечествената война , връща се в Оряхово и създава Оряховското околийско професионално дружество на музикантите. За диригент на военния оркестър в Оряхово е назначен през 1947 г. и тогава е удостен с офицерско звание. След 1947 година пише правото хоро “Веселото Санче”, “Елено моме”, “Рипай Гано” и др. Шест десетилетия Дико Илиев свири и композира, дирижира и обучава млади музиканти, композира над 70 хора и маршове, китки и песни, една рапсодия. Дико Илиев почива през 1984 г. в Монтана при дъщеря си.
42 години живее Дико Илиев в Оряхово и има хора, които още пазят спомени за него. Тук Дико Илиев създава една голяма част от своето творчество. Посещава села в този регион и гледа и слуша хората, които по това време се играят по мегданите – широки и буйни хора. Такова е Дунавското – широко като равнината, буйно като живота в нея. През месец август всяка година в Оряхово се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев. По повод 120-годишнината на Дико Илиев през 2018 г. неговите подарили на Историческия музей в Оряхово нотна тетрадка с оригинални партитури на композитора.
