За еврото е нужна категорична политическа подкрепа и ясен мандат на управителя на БНБ, заяви от парламентарната трибуна управителят на БНБ Димитър Радев. Гуверньорът на Народната банка отбеляза, че България има сериозно забавяне по процеса за присъединяване към еврозоната. Ние имаме сериозно забавяне и то е основно по вземането на политически решения. Дори стъпките, които БНБ трябва да направи, зависят от определени политически решения. Ние бяхме лидер в създаването на механизъм, отбеляза Радев и припомни как Хърватия влезе една година след нас в процеса, а сега в началото на 2023 година ще бъде вече в еврозоната. Решението за 1 януари 2024 г. не е на Българската народна банка. Ако се преценява, че то трябва да се промени, има начин това да стане, но то не е в компетенцията на БНБ. Дискусията, която водим е за и против. Но датата не е нещо, което решава БНБ, има национален план, приет от предишното правителство, ние се придържаме към него като институция, която отговаря за определени теми в този национален план и към неговото изпълнение. В голяма степен зависим от политическата подкрепа за процеса, каква ще бъде тя, ще я има или няма да я има, това зависи вече изцяло от Народното събрание. Когато НС вземе това решение, ние ще се съобразим с него. Вие искате от банката да отговори на въпроси, които не са от нейната компетентност. Това е начин банката да бъде въвлечена в политическа дискусия, аз няма да го допусна, заяви Радев. Той добави, че ще се отделят нещата, които са подготвени от БНБ и ще бъдат изпратени максимално бързо на онези народни представители, които искат да се запознаят обстойно с тях. „Анализът, който всеки реферира, е всъщност отговорност на Координационния съвет, за да стигне до него той трябва да бъде финализиран от работната група, а работната група се оглавява от г-н Пеканов, така че той ще даде информация, ако му дадете възможност“, съобщи управителят на БНБ. Радев обясни, че сравнителният анализ се готви от Министерство на финансите и не е отговорност на БНБ. Той уточни, че заслуги за тези оценки имат академичната среда, Академията на науките, както и че Икономически и социален съвет към НС, който е изготвил анализ по поръчка на НС и го е представил на народните представители. Самият Димитър Радев заяви, че е съгласен с неговите изгледи и препоръки. Имаме един критерий, който не се изпълнява, и четири, които все още стоят добре, каза Радев по отношение на критериите, които страната ни трябва да изпълни, за да се присъедини към еврозоната.
По отношение на номиналните критерии към момента единственият риск е инфлацията. Трябва да се направи разликата към коя дата и как се отчитат различните критерии, заяви Радев. По думите му фискалните критерии в нашия случай се отчитат, ако работим с хоризонт 1 януари 2024 г. Той подчерта, че един критерий е безспорен – дългът към БВП, който е вторият най-нисък в Европейския съюз. По отношение на дефицита нещата варират, затова е важно каква тенденция ще се заложи в новия бюджет и в средносрочната фискална програма. Критерият за дефицита ще може да се изпълни. Очакването е, че няма да надвиши 3%, съобщи Радев. По негова оценка не изпълняваме критерия за равнището на дългосрочните лихви по дълга, но е много важно тенденцията на увеличаване на лихвите да бъде овладяна. Много е важно също и как ще се развие инфлацията до 30 април, защото до този период се гледат критериите, обясни той. „Поставя се въпросът за редовен кабинет, за екипи, които могат да работят и да поемат ангажимента за средносрочен и дългосрочен план“, каза още управителят на БНБ. Това, което влияе на равнището на лихвите, е неяснотата дали фискалната позиция ще се влошава и дали това ще е драматично. В контекста на еврозоната е много е важно какъв ще бъде бюджетът на държавата. Той посочи, че е трудно какви ще бъдат параметрите на лихвените равнища. При присъединяване в еврозоната нашите валутни резерви ще намалеят основно поради факта, че нашите задължителни резерви ще намалеят от 10 на 1%, каза от своя страна подуправителят на БНБ Калин Христов, който отговаря за валутния борд и валутните резерви. „Нашият баланс ще се свие и ние ще осигурим резерви на търговските банки“, обясни Калин Христов. Той заяви, че след като имаме приспособяване на баланса, ще имаме два компонента – единият, от които е частта, в която трябва да внесем валутните резерви на Европейската централна банка (ЕЦБ) и текущите изчисления са, че нашият дял ще бъде 0,98%, което означава, че трябва да внесем около 500 милиона еквивалентна валута на еврото или в злато. „Ние трябва да ги конвертираме в резервни валути и в този момент те ще останат резерви на БНБ, национални, и могат да се управляват само по ограниченията, зададени от обща рамка на ЕЦБ“, уточни Христов и добави, че те не могат да бъдат използвани за финансиране за правителствена политика. Напълно реално се разглеждаше възможността България да се присъедини към еврозоната с дата 1 януари 2023 г. Ние сега поставяме под въпрос дори датата 1 януари 2024 г., коментира Радев. „Това, което липсва, е, че нямаме редовно правителство“, заяви Димитър Радев. Той подчерта необходимостта да имаме редовно правителство, но въпреки това каза, че не искам да давам съвети, нито пък е в състояние да дава оценки дали политически се действа правилно, но липсата на редовно правителство гарантира забавянето на процеса и това е факт. „Отлагането на част от действията, които са свързани с процеса, техническата мисия на ЕЦБ, решението за изготвяне на извънреден конвергентен доклад за България, което е задължително условие, е свързано с редовно правителство“, съобщи управителят на БНБ. Димитър Радев подчерта, че 2018 г. България е направила извън всякакъв политически контекст забележителен напредък по пътя към еврозоната, а между 2018 и 2022 г. е постигната и първата стъпка, като тя е била свързана с много условия, които са изпълнени. „България беше за пример“, добави той, като допълни, че през 2015 г. никой не е искал да разговаря със страната ни по тази тема. Радев уточни, че предусловие, за да се започне процесът на присъединяване към еврозоната и първата стъпка – валутният механизъм, беше страната ни да членува в Банковия съюз. „Това, което страната постигна, беше това приемане в Банковия съюз и на българския лев в Европейския валутен механизъм да стане едновременно, и това стана“, каза той. Димитър Радев съобщи, че решението за присъединяване към процеса реално става през 2018 г., ефективно от 1 октомври 2020 г. България е пълноправен член в Банковия съюз. Въпросът за паричния суверенитет – излишно е да казвам, че в момента ние не разполагаме с такъв суверенитет. Идеята за малка отворена икономика и паричен суверенитет са неща, които не съвпадат непременно. При едно участие в еврозоната България ще може да упражнява тези функции конкретно чрез гласа си в управителните органи на банката, което означава, че от режим, в който липсва паричен суверенитет, ние ще отидем към режим на споделен паричен суверенитет. Това е фактически режимът, по който оперират най-големите икономики в Европа, обясни Радев. „Аз мисля, че има много широко съгласие, включително и в страните, които упражняват режими на плаващ валутен курс, които нямат непосредствени планове за присъединяване към еврозоната, но вижте какво става с техните валути, с лихвените проценти“, обърна внимание Димитър Радев. Той обясни, че първата стъпка е да се подпише меморандум с Европейската комисия, с еврогрупата и с Централната банка, и оттам нататък вече започва процесът. „Нещо, което в другите страни, приели последно еврото, създаде позитивен тренд в обществените нагласи – именно обсъждането какъв ще бъде дизайнът на националните евромонети, така че за да тръгнем по този път, ние трябва да подпишем меморандума“, каза още той.
по БГНЕС, снимка БНР
